Събудих се и бръкнах под възглавницата - сатърът си беше на мястото. Станах и си направих сутрешната гимнастика, размахвайки острието пред огледалото. После потренирах някои пъклени мимики и кокетни движения в раменете.

Измих се, тракнах със зъби и се втренчих в отражението си върху сатъра. Очите ми блестяха кръвожадно.

Обадих се на Игнатов.

- Кое време е сега в Америка, бе колега?

- Ракиено време, колега. Става и за уиски. В Чикаго българите повръщат, във Вашингтон вече бият негрите. Пий едно и не му мисли. Кой не пие сутрин, е червен.

- Не думай!... Ти, Игнатов, пак хитруваш. Подвеждаш ме да направя главата рано-рано и да не ти режа от бюджета. Но бъди спокоен. Днеска ще сека на друго място. Обещал бях на земеделците майка си и баща си, но по-важно е какво съм обещал на Леля. Преди изборите подписах някви парцали, споразумения и не знам какво си, ама айде да не те занимавам, доскоро. И не се притеснявай за твоя бюджет - сатърът е за всички!

***

На жълтите павета - селяни. Имат изглежда радикални идеи, щото един ме дърпа за ръкава и ми разправя:

- Зърнените култури, г-н Дянков...

- Веждичката е по културните въпроси, чичка!

- Не - вика, - ние рекохме да ви напомним за онуй споразумение, че за земеделие толкова и толкова милиони ще има кофинансиране от държавата, да можем да кандидатстваме за евросубсидии...

- Вий пък намерихте какво да ми напомните! - намръщих се аз и направих кръшното движение в раменете, за да озадача селянина.

Оня се почеса, замисли се и ме погледна като касапин - двуглаво теле.

- Ама вие подписахте ей тука, даже от името на Премиера сте подписали, че толкова и толкова...

- Абе, човече божи - прекъснах го аз, - това съм го подписал преди даже да обявим Плевнелиев за кандидат! Оттогава толкова много работи се промениха, светът вече не е същият. В последния месец изведнъж научихме, че в Европа догодина ще има рецесия. 2012 ще е много тежка година. За цял свят. Това нямаше как да го знаем преди изборите. Това означава нямане, означава, че ако не си пробиете още една дупка в колана, аз ще ви я пробия със сатър! Трайте, че колкото съм горещ, толкова ми е хладно оръжието! А подписа ми на тая бумага го бройте отсечен.

И погледнах селянина с един от онези страховити погледи, които тренирах сутринта пред огледалото. Той вдигна печални вежди и във взора му прочетох бездънна мъка по евросубсидиите. Като Белчо и Сивушка ме погледна, а под мустаците си измърмори нещо за "лелин`та ми". Аз пуснах сатанинския фалцет!

- Какво знаеш ти за Леля ми, бе добиче! Леля ме е направила човек, пращала ме е в над сто държави по света да правя реформи. Аз съм рязал, рязал бюджети... Ти толкова сланина не си рязал, колкото бюджети по белия свят съм кастрил аз... - Разкопчах си едно копче и продължих да гълча на общо основание: - Кулаци, чорбаджии, латифундисти! Все едно не ви знам, че старци-разбойници ми кандидатствате за програма "Млад фермер" и голи чукари пробутвате за земеделска земя, да й гушнете субсидиите. Ще ви нагушкам аз вас!... Сега си вървете по домовете. Бъдете позитивни и се веселете, но мислете за утрешния ден, ситуацията е много динамична. Яжте и пийте с мярка и помнете, че над вас като Дамоклев меч виси Дянковият сатър!...

Накрая надух гърди с мръсен въздух и изръмжах зверски:

- Мяу!

Обърнах се и оставих селенията да дращи открити писма и да тъне в нежни блянове за оставката ми.