|
| *** |
- Аман, бе, пак ли е валяло?!
Добре, обаче през нощта не бе валяло. Освен това като вали, водата е до глезените, а сега бе до коленете.
- Живо-здраво! - чух познат глас.
Съседът Иван, знае всичко, сигурно знае и за водата, защото беше с рибарски ботуши до чатала, а не като мен, с нищо и никакви гуменяци до коляно.
- Иване, откъде е тази вода, бе?!
- От язовира! Ти не знаеш ли? През нощта са го изпуснали.
А така, авария!
- Къде гледат ония? - реагирах стандартно.
- Гледат си работата! - поучи ме той.
Иван е с управляващите. Откак го познавам, все е с тях и никога не е сгрешил, защото аз като съм все опозиция, да не съм прокопсал. Пресен пример - той сух, аз с мокри чорапи...
- Иване, да ни издавите ли искате, та да спестите от пенсии и други социални плащания? - клъвнах го.
- Не така за грижите, не така! Нали все се оплаквате, че транспортът бил кошмарен! Е, на ви сега транспорт като в най-луксозните световни градове!
Огледах улицата - вода лениво течеше, носеше листа, клечки и хартии, газеха хора насам-натам, абе виждали сте кадри от Бангладеш след поредния циклон.
- Иване, подиграваш ми се! Сега вече придвижването из града не е кошмарно, а катастрофично!
- Защото още не сме внесли гондолите от Венеция! Опъват се, трябвали им били! Абе вие там си играете на туристически екзотики, а тук става дума за транспорта в голям град! Но ще кандисат, къде ще ходят, особено след като им обещахме, че ще се погрижим и за техния транспорт. Ще ни дадат всичките си гондоли заедно с гондолиерите, само да не се занимаваме с тях.
- И какво, с гондоли ли ще се придвижваме из града?
- Защо не? Венеция как се придвижва! Амстердам също е целият в канали! Да не давам по-непопулярни примери. Абе човек - той ме прегърна през раменете с мокра ръка и ме поведе надолу по улицата, - Англия, дето е Англия, и тя е цялата в плавателни канали! Англичаните да не са по-глупави от нас! Не, те знаят, че водният транспорт е 8 пъти по-евтин от сухоземния!
Изведнъж се сетих:
- Чакай, вие като сте изпуснали язовира, за да наводните града, сега откъде ще пием вода?!
Иван не ме е гледал така презрително от нощта след балотажа.
- Ех, съседе, ех, дете наивно! Ами че всичките тези рейсове от градския транспорт какво ще правят, няма да седят празни! Преустройват се в цистерни и карат вода до язовира, източват я вътре и го пълнят редовно, та да пият хората!
- Откъде ще я карат тази вода?!
Още един поглед, още по-презрителен, доколкото това е възможно:
- Абе човек, вода газим, няма жадни да ходим! Пълнят се цистерните на улицата и газ нагоре към язовира!
- Ама нали така ще изгребат водата?!
- Чудо голямо, източваме пак язовира и градът пак ще се наводни! Ще бъде на приливи и отливи, както е по света!
Постепенно ми се оформи някаква картина в главата и колкото по-оформена ставаше, толкова по не разбирах какво става. Споделих това си чувство с Иван. Той ме потупа успокояващо по рамото:
- Спокойно, ти досега нещо да разбираше от всичките планове за отпушване на транспорта?
Признах, че не разбирах нищо.
- Ама си живееше и се транспортираше! И сега ще си живееш и ще се транспортираш, но осем пъти по-евтино!
Той пак ме поведе надолу по улицата, като ми обясняваше как ако "Титаник" е плавал в нашия град, никога е нямало да се превърне в най-голямата трагедия на всички времена и народи, защото във вода до коляно колко да потънеш - най-много до коляно! Изобщо не се сещах какво мога да му възразя...