Синдикатите готвят национален протест на 30 ноември пред парламента срещу намеренията на управляващите да увеличат пенсионната възраст с 1 г. още от 1 януари и да премахнат допълнителното възнаграждение за прослужено време. За това се договориха ръководствата на КНСБ и КТ "Подкрепа" на съвместно заседание вчера. Стачните комитети имат задача да подготвят и еднодневна национална стачка. А на 22 ноември профсъюзите имат обещана среща с депутатите на ГЕРБ заради проблемите в БДЖ и предстоящо отнемане на права чрез административната и пенсионната реформа.

Още днес обаче синдикатите ще уведомят премиера Бойко Борисов, че напускат Националния съвет за тристранно сътрудничество на всички нива. "Това означава, че тристранният съвет преустановява своето функциониране в този момент", предупреди президентът на КНСБ Пламен Димитров. Тристранката има консултиращи функции, но според Кодекса на труда в нея трябва да се обсъждат всички актове на правителството, свързани с жизненото равнище на хората. Решенията на НСТС са нелегитимни, ако една от страните не участва. По този начин синдикатите събориха в съда няколко постановления на тройната коалиция.

Недоволството срещу управляващите започва на 24 ноември с обявената безсрочна стачка в БДЖ. Протестът ще спре всички влакове от 8 до 16 ч. и ще продължи, докато не бъде подписано ново споразумение с правителството и железниците, което трябва да прекрати принудителните съкращения и да гарантира инвестиции. На 28 ноември да протестират са се заканили и земеделците, ако властта не предвиди в бюджета за 2012 г. цялата обещана субсидия от 570 млн. лв. В проектозакона за държавния бюджет се предвиждат само 340 млн. лв.

За връх в продължаващото необосновано и неоправдано нарушаване на трудови, синдикални и осигурителни права от КНСБ и КТ "Подкрепа" обявиха нарушението на споразумението за пенсионна реформа с оповестеното от зам. финансовия министър Владислав Горанов намерение пенсионната възраст да скочи още от догодина от 60 на 61 г. за жените и от 63 на 64 г. за мъжете. Според договорката, под която стои и подписът на премиера Бойко Борисов, пенсионната възраст трябваше да започне да расте чак от 2021 г. с по 6 месеца на година, а от 2012 г. да започне плавното покачване на стажа с по 4 месеца на година, общо с 3 г. за мъжете и за жените и да стане съответно 40 г. и 37 г. Горанов обясни намерението за ускоряване на реформата като единствената възможност да се увеличи минималната пенсия с 9 лв. - от 136 на 145 лв.

"Нашите анализи показаха, че нито спестените суми от 51 млн. лв., нито спирането на пенсията на около 16 000 души могат да обосноват тежкото нарушаване на споразумението. Ние не приемаме подхода на противопоставяне на сегашните пенсионери със следващите, за да увеличим с 9 лв. пенсиите на част от хората", обяви Пламен Димитров.

От двата профсъюза са се допитали до юристи, които са категорични, че вкарването на толкова фундаментални промени в Кодекса за социално осигуряване между първо и второ четене, и то на друг закон - за бюджета на държавното обществено осигуряване, е противоконституционно. "Според конституцията законите у нас се приемат на две четения. А между първо и второ четене не могат да се правят предложения, които противоречат на духа и обхвата на закона", заяви Ася Гонева от КНСБ, която е член на надзора на НОИ.

--------РЕАКЦИИ

Вчера от Асоциацията на индустриалния капитал в България подкрепиха увеличаването на възрастта за пенсиониране, като оправдаха становището си с въздействието на икономическата криза, съчетано с демографските проблеми в страната. От работодателската организация, както и от БСК обаче настояват да се преразгледат правилата за ранно пенсиониране, тъй като сега от около 90 000 души, които годишно придобиват право на пенсия, към 2/3 продължават да работят. Работодателските организации са и твърдо "за" премахването на процентите за прослужено време върху заплатите и настояват това да стане и в частния сектор.