|
| *** |
- Здравейте - викам. - Дошли сте да ме аплодирате ли? Може, но само с аргументи! Аз съм категорично против култа към личността заради самия култ.
А ми разправят:
- Искаме да ви връчим такава и такава протестна нота...
- Да ме направите Футболист на годината?! Каква приятна изненада. Ще приема. Каквото щат да говорят хората, тая награда ще я приема, щото във футбола съм художник и доктор хонорис кауза. То е като с женската хубост и мъжкия размер - никой не иска да признае превъзходство. Представяте ли си да отида при някоя жена и да й река: аз съм голям гардероб с малко ключе, ела с мен в пещерата да повием срещу луната!
- Подписахте преди изборите споразумение. Тоест Дянков от ваше име подписа един документ с приказни суми за нашия сектор...
- Всички орем на народната нива. Всички ядем от една паница, но някои са с по-големи лъжици. Искам да си продължа и мисълта от предишната тема. Аз съм такава личност, че дори да се обърна с нелепи думи към една жена, пак ще дойде да сподели кучешката ми самота. Оня ден викам на една: ей, чекай да те питам нещо! А тя веднага: г-н Боко, невероятен сте, с две думи ме навихте!
- Как е възможно действащ министър-председател да е такава... фантастична фигура?
- Ако искате да ме правите академик, съжалявам много, но ще ви разочаровам. Не мога да приема такова научно звание, стига ми докторското и мъжкото достойнство, с науките съм приключил на младини.
- Ние друго искахме да разберем. Как така ръсите щедро обещания, как ги хвърляте, все едно месо хвърляте на кучетата си, а следизборно се оказва, че все пак на кучетата си държите повече, отколкото на нас.
- Казвам ви на чист български, титли и звания не ща. Сега ви разпознах, че сте от Пернишкия университет.
- Ние сме от Асоциацията на зърнопроизводителите и фермерски организации.
- Ако ме направите академик, няма да стъпя в Перник! Сериозно говоря. Казах ви, че Футболист на годината за мен е напълно достатъчно. За Перник мога да кажа, че е град на стабиляги. Мен това ме вдъхнови да направя България остров на стабилността.
- Г-н министър-председател, ние сме от БДЖ и искаме да изложим...
- Че вие се излагате вече дори прекалено. Знам си положителните качества. Толкова ли малко достойни за отличие страни имам, че да търсите и там, дето ги няма? Какъв е смисълът да ставам почетен член на СБХ? Искате хората да си помислят, че съм се самозабравил.
- Реформата в БДЖ не е никаква реформа, а чисто клане...
- Добре де, хайде да започнем отначало, защото имам чувството, че между нас няма елементарна чуваемост. Не искам да ми давате музикални награди. Свирил съм на различни инструменти, но истинското ми достижение е, че изтръгвам най-чистия звук от тънката народна струна. Имам почти мистично влияние върху сърцата и умовете на здравия национален материал. За тая работа ще приема награда и тази награда се нарича пълно парламентарно мнозинство. Стига ми тая награда! И повтарям - похвали, конграчулации и награди приемам само ако са железно аргументирани. Всяка личност да си знае култа. Нещо лентичка, ако имате за обрязване, ще ви уважа - и да се пръскаме вече, че работа нас чака...
________
* Иво Балев