Наскоро разсъждавах върху проблемите на тоталитарната духовна специфика и по-специално върху насила налаганите ни по онова тежко тоталитарно време тоталитарни принципи и закони, които неодемократите отмениха заедно със софийското жителство.

На първо място във въпросните разсъждения, преди да засегна със задълбочена теоретичност деспотичната същност на тоталитарните закони, засегнах с теоретична задълбоченост още по-деспотичната същност на още по-тоталитарния принцип за всеобщата взаимна връзка и взаимна зависимост.

Забраниха, апропо, всеобщата взаимна връзка. Браво! Сега, ако някой опозиционен нахалник попита има ли всеобща връзка между властовите позиции на Бойко Борисов и банкерския разцвет на Цветелина Бориславова, всеки почтен управляващ би могъл да го затапи - връзка може и да има, ама не всеобща, а конкретна, единична и лична, ферщеен зи, швайн такава!

Всъщност, ако работата се изчерпваше с принципа, иди-дойди. Обаче неодемократите забраниха и законите на сатрапа Хегел - за преминаване на количествените натрупвания в качествени изменения, за отрицание на отрицанието, за единство и борба на противоположностите.

Да вземем, например, закона за количеството и качеството. Табу.

От една страна, правилно! Няма оня деспотичен шваба Хегел да ни дава тон на живота. Пък и без всякакви закони си знаем, че съвсем закономерно качеството на парите е в тяхното количество.

От друга страна, неправилно! Щото губим важен обяснителен потенциал. И се чудим излишно после имаме ли държава, нямаме ли държава.

А то съвсем елементарно. Ето, за отминаващата година от 600 000 задължени да попълнят данъчни декларации само 200 000 са го направили. От 3 000 000 глоби на КАТ са платени към 100 000. Повече от два милиона българи не внасят социални и здравни осигуровки. Три милиона хронично не си плащат тока, водата, телефона и парното. Космически мащаби придобива неиздължаването на вноски, такси, заеми и наеми.

Да събира и преразпределя между различните отрасли и граждани националните активи впрочем е именно функция на държавата.

Но бродят из земята българска милиони лица, които не плащат, не спазват, не изпълняват, не се съобразяват. И няма сила, която да ги накара да се подчинят на нормите на обитаваната от тях общност. Каква държава, какви пет лева! Количеството (броят на извънсоциалните типове) е прераснало в качество (липса на държава). Или обратното, няма значение.

Да вземем и проблема с престъпността. Само низвергнатият закон би могъл да ни обясни връзката между качеството на борбата с престъпността и количеството извършвани престъпления за единица време.

Приемаме, че системата за справяне с престъпността (специализирани органи, полиция, следствие, съд, прокуратура) има физическата възможност да разследва и накаже 250 000 престъпления годишно. Статистиката показва, че в родината биват извършвани 1 250 000 престъпления годишно. Системата не може да ги поеме и успява да "обслужи" само една пета от тях. Останалите остават ненаказани (както впрочем и 90 на сто от "обслужените").

Така с времето, предвид балканската закалка и апокрифния призив "Крадете, братя!", броят на престъпленията ще нараства експоненциално, докато броят на наказанията ще клони към нулата.

Колкото и да му се зловиди някому, масовизирането на престъпността води до оптимистични заключения относно наказателната девственост и моралната чистота на родното общество.

Там, където всички са корумпирани, никой не е корумпиран.

Там, където всички са престъпници, никой не е престъпник.

Дето се вика, хаиролсун!

И дето не се вика, хаиролсун!