:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,723,508
Активни 427
Страници 8,411
За един ден 1,302,066

3.15 млрд. евро влезли у нас за 9 месеца

Българските банки свили с близо 1 млрд. евро задълженията си към чужбина
Българските банки все по-малко се нуждаят от парите на своите "майки" (или банките майки имат повече нужда от тях) и стават все по-независими от външните ресурси. Това показват новите данни на БНБ за външния дълг. Оказва се, че от началото на годината нашите трезори са намалили задълженията си към чужбина с почти 1 млрд. евро.
Като цяло външните задължения на държавата и на работещите в България банки и фирми спадат и към 30 септември са 36.121 млрд. евро. Сумата представлява 91.7% от брутния вътрешен продукт на страната ни. Специално държавният дълг към кредитори извън страната е доста нисък - 2.7082 млрд. евро, което е едва 6.9% от БВП. Предприятията пък са заели 12.58 млрд. евро от чужбина. Най-значително по размер е вътрешнофирменото кредитиране - български дружества дължат на чуждестранните си собственици 14.66 млрд. евро.

Към 1 октомври банковият сектор в България отчита общо 6.17 млрд. евро задължения по кредити и влогове от други страни. Това е с 3 милиарда евро по-малко в сравнение с преди 3 години. Преди кризата имотният сектор бе подхранван от кредитния - големите западни банки наливаха все повече заеми и депозити в своите български дъщери. През последните 3 години обаче върви процес на свиване, а напоследък чужди анализатори и медии все по-настойчиво вещаят, че нашите трезори може да пострадат от изтеглянето на ценен ресурс в посока към банки майки, които имат затруднения.

Българските банки всъщност сега могат да си позволят да връщат стотици милиони зад граница безболезнено по две основни причини - в тях влизат все повече средства от местни вложители, притеснени от неясните икономически перспективи, и в същото време нямат особена кредитна активност, защото надеждните клиенти и проекти в момента не са много. През последната година българските спестявания се увеличиха с нови 3.8 млрд. лева.

През януари - септември т.г. в страната са влезли 3.15 млрд. евро под формата на нови кредити и депозити от чужденци, сочат данните на БНБ. От тях в държавния сектор са отишли едва 130.9 млн. евро. Банките са получили 983 млн. евро от вносните пари. Големият пай от заемите е за предприятията.

За деветте месеца са декларирани 1938 нови заема, договорени зад граница, с общ размер 2.89 млрд. евро. За януари - септември почти 98% от обявените "вносни" кредити са в евро. Лихвите по тях са средно 4.1% - с 0.7 процентни пункта над нивата през същия период на предната година, но значително по-ниски от цената на банковите заеми в България.





ЧИСТЕНЕ

За деветте месеца от началото на годината заради плащания на погасителни вноски и лихви от България са изтекли 4.7745 млрд. евро (5931.7 млн. евро година по-рано). Специално по държавни задължения плащанията са 436.2 млн. евро. Банките са погасили борчове за 1.7256 млрд. евро, а фирмите - 1.061 млрд. евро. Вноските по вътрешнофирмени кредити са закръглили 1.55 млрд. евро.



15
3137
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
15
 Видими 
28 Ноември 2011 19:58
Банките цъфтят и връзват, а аз продължавам да се чудя - защо плащам 9.2% лихва?...
28 Ноември 2011 20:00
При всяко излизане ли ще се регистрираме отново и къде е "подписът" под черта?...
28 Ноември 2011 21:14
Като цяло външните задължения на държавата и на работещите в България банки и фирми спадат и към 30 септември са 36.121 млрд. евро. Сумата представлява 91.7% от брутния вътрешен продукт на страната ни.

Откъде-накъде външните задължения на държавата и на работещите в България банки и фирми ще ги слагат в един кюп? Какво ни пука за задълженията на банките и фирмите и какво общо имат с БВП на страната ни? Да не би ние, обикновените граждати, да получаваме лихвите и дивидентите от тях!
28 Ноември 2011 22:07
Откъде-накъде външните задължения на държавата и на работещите в България банки и фирми ще ги слагат в един кюп? Какво ни пука за задълженията на банките и фирмите и какво общо имат с БВП на страната ни?

Ех, Змей, мисля, че и ти си ревал "Ох, леле, колко е голям сега държавният дълг", независимо че много пъти сме обяснявали разликата между публичен и частен дълг. Пусто го няма архивът на форума да потърся!
29 Ноември 2011 08:00
Откъде-накъде външните задължения на държавата и на работещите в България банки и фирми ще ги слагат в един кюп? Какво ни пука за задълженията на банките и фирмите...

В един кюп са от гледна точка на движението на парите - от България навън (преди това в обратната посока). Различават се по начина на плащане - държавните дългове с общо събрани пари, частните с отделно събрани, но изкарани в България пари.
29 Ноември 2011 08:39
Оказва се, че от началото на годината нашите трезори са намалили задълженията си към чужбина с почти 1 млрд. евро.


Франчайзинговите дружества връщат, каквото са получили от чужбина и си остават чисто български фирми. Те затова има стабилност у нас!
29 Ноември 2011 09:29
Специално държавният дълг към кредитори извън страната е доста нисък - 2.7082 млрд. евро, което е едва 6.9% от БВП.


Това остатъка от оня дълг от 12-13 милиарда долара наследен от Тато ли е? Ако е така - браво на нас. Реално нямаме външен дълг (държавен). Частните дългове, макар да са големи, са си частни и ще го плаща който ги е взел, а не държавата с нашите данъци.
29 Ноември 2011 10:02
Морт,
Моите мисли са в същата посока, но ние нямаме информация колко и какви фирмени заеми са с ДЪРЖАВНА ГАРАНЦИЯ. А при една структура като тази на българската икономика (предимно частна) може да се окаже, че въпросните частни дългове отново ще легнат върху всички ни.
29 Ноември 2011 10:09
ние нямаме информация колко и какви фирмени заеми са с ДЪРЖАВНА ГАРАНЦИЯ.

И това имаме, за твое съжаление. Статистиката на БНБ ясно казва - към края на септември - Публичен и публичногарантиран външен дълг - 4206, 2 милиона евро.

29 Ноември 2011 10:32
4 млрд. евро пак е добре. 1/3 от оригиналния дълг. Предполагам до 10тина години ще сме го изплатили.
Помня едно време как ни плашеха с тоя дълг
29 Ноември 2011 13:49
Изглежда имането на пари в банките трябва да ни успокои. По скоро обратното. Имането на икономика и особено на „принадена стойност“ може да ни успокоява. Много милиарди евро, но почти нищо в реалния бизнес. Естествено е, че при по-високите лихвени проценти на БГ банките, гражданите на страните от Балканите, че дори и Европа ще депозират значителни суми у нас. Но какво от това? Как ще изплатят „умните“ банкери лихвите по тези депозити като не работи нищо в България. Енергопотреблението в промишлеността спада с по около 17% годишно, а банките трупат пари…. Как? И по важното – докога?
29 Ноември 2011 15:25
Кеф , ама ми липсва Шаро Добродушев ...
29 Ноември 2011 15:35
И това имаме, за твое съжаление. Статистиката на БНБ ясно казва - към края на септември - Публичен и публичногарантиран външен дълг - 4206, 2 милиона евро.

Формално е така, реалността е малко по-различна. Ако имаш договори за изкупуване на ток от перки или ТЕЦове за 20 години напред по високи цени, това не се води държавногарантиран дълг, а инвестицията (обикновено) се означава като частен външен дълг. Същата е историята и с електроразпределения и с концесии за води, летища и пр. и пр. Формално тези неща няма да се изплащат от данъци, реално са държавно гарантирани и то доста добре.
29 Ноември 2011 17:07
Heat,
Виждам, че си на ясно с концесиите, та да попитам.
Ако при въвеждането на двойни цени за потребената питейна вода, което от където и да го погледнеш е държавна мярка, не се постигнат значителни икономии на вода (защото при 60% загуби от течове преди водата изобщо да стигне до чешмата на потребителя е нахалство да се говори за икономии), но се повишат значително приходите от продажбата на вода, тези пари в бюджета ли ще влезнат или в касата на концесионера?
29 Ноември 2011 19:46
Змей, не бих казал че разбирам от концесии, но въпросът с водите също не е елементарен. Има доста неща обрасли с предразсъдъци и неверни клишета. 60% вероятно е някакво съотношение отразяващо реалност, но не е течове в тръбите. Ако от язовира отпуснат 100 единици и по веригата накрая има фактури за 40 единици, формално има едни 60% загуба, но просто доста голяма част са неотчетени количества. Подобно е и с тока, старите електромери отчитат да кажем 5-6-7% по-малко от реалното. Сменят се електромерите и "загубите" изчезват, вследствие добрата "инвестиция" в мрежата. А увеличените цени на водата вероятно ще отидат основно в концесионера. При водата има един основен проблем който не мога да го проумея. Ако да кажем икономисаме половината вода която се използва (или "да запушим" течовете" или още подобни неща) какво ще я правим спестената вода от язовир Искър?
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД