Подобно на колегите си в различни европейски страни, български икономисти също разиграха сценарий какво би се случило в България, ако еврото не оцелее. Изводът е, че повод за паника няма, поне що се отнася до личните финанси. Депозитите у нас не са застрашени. Повод за тревога, според тях, е евентуалното намаляване на износа, което най-вероятно ще наложи нова ревизия на заложения от правителството 2.9% ръст за 2012 г.
Според българските анализатори, до каквото и решение да стигнат европейските лидери - създаване на ядро на стабилност при запазване на еврото или връщане към националните валути, няма да се отрази на депозитите у нас. "Дори при създаването на т.нар. северно евро България не е застрашена от катаклизми. Евентуалното връзване на българския лев към германската марка също не би се отразило на спестяванията, тъй като от създаването на валутния борд у нас той е свързан с марката", обясни директорът на Центъра за икономическо развитие Георги Прохаски. По думите му при такъв развой на ситуацията евро депозитите просто ще се трансформират в марки и курсът няма да ощети хората. Дори напротив - най-вероятно стойността на депозитите ще се повиши.
Сега българските домакинства държат 86% от своите спестявания под формата на пари в брой и банкови депозити, показва анализ на "Индъстри Уоч". Те предпочитат да спестяват основно в лева и евро, като депозитите в други валути (основно щ.д.) възлизат на 8%. "Към края на септември 2011 г. спестяванията в евро формират 43% от всички депозити", заяви Асенка Христова от "Индъстри Уоч".
Евентуален разпад на единната европейска валута обаче ще засегне фирмите износителки. Причината е, че при силна местна валута износът към други страни ще се оскъпи, отбелязват анализаторите. Ако през тази година експортът на страната ни компенсираше липсата на инвестиции и свитото вътрешно потребление, през 2012 г. икономиката ни ще бъде пред сериозен риск, в случай че износът не е на нивата от настоящата година, отчитат консултантите от LLP Dynamics България. Правителството почти изцяло разчита на износа за икономическия растеж, като към средата на годината експортът все още показваше добър прираст. Повече от половината от него е насочен към страните от еврозоната, в това число 10% за южната ни съседка Гърция. Спадът в износа пък ще повлече след себе си и растежа, който за следващата година се очаква да достигне 2.9%, въпреки че в началото на годината управляващите очакваха над 3.5%.

Отвън обаче ситуацията изглежда все по-тревожно. Разпадането на еврото е нещо, което се приема сериозно от инвеститорите не само в Европа, но и на глобалния пазар. Когато бе създадено еврото, процесът отне много години на внимателно планиране, нямаше внезапни обезценки и преоценки, които да пречат на икономическите отношения във валутната зона, припомня президентът на Fulcrum Asset Management Гавин Дейвис в статия за "Файненшъл таймс". След което добавя: "Този филм не може да се пусне наопаки. Трудно е да си представим 17-те страни от еврозоната да минат през подреден, траещ десетилетие процес, при който първо ще бъдат върнати националните валути, след това ще им бъде позволено постепенно да се отклоняват една от друга в тесни граници, а след това да се котират свободно".

Холандската ING Bank прогнозира девалвация при връщането към националните валути. Валутите на Австрия, Финландия, Люксембург и Холандия биха загубили "само" около 7.5% от своята стойност, докато новите валути на Белгия и Франция биха се обезценили с около 15%, прогнозират от ING при най-лош сценарий за разпад на еврозоната. Според ING Bank италианската валута ще се обезцени при такъв сценарий с около 25% спрямо германската нова марка. Португалската валута и тази на Испания биха се обезценили с цели 50%, а новата гръцка драхма - с до 80%.



ЖЕЛАНИЕ

България все още иска да се присъедини към еврозоната, независимо от предвижданията напоследък за разпад на единния валутен съюз, заяви икономическият министър Трайчо Трайков в интервю за телевизия CNBC. "Знам, че е модерно сега да се прогнозира край на валутния съюз, но аз смятам, че разумът все пак ще надделее и еврото ще оцелее. Разбира се, в крайна сметка ние искаме да сме част от него. За нас да сме част от еврозоната означава по-ниски лихви за кредитите за бизнеса", казва Трайков.



НОВИ МЕРКИ

"Всяка страна от еврозоната се нуждае от спасителен фонд", казва германският финансов министър Волфганг Шойбле в интервю за в. "Пасауер нойе пресе" . Той посочва, че на предстоящата среща на 8-9 декември на лидерите от ЕС ще предложи в германския фонд да бъдат заделени 500 млрд. евро от данъци. Той уточни, че това няма да наложи в страната му да се повишават налозите.

Варшава има свой план за изход от кризата и той вече е предаден за обсъждане в страните членки преди срещата на върха на 8-9 декември в Брюксел. Полша настоява да се засили финансовата дисциплина, да се променят базовите документи на ЕС и на еврозоната, а също да се даде възможност на страните, които не влизат в еврозоната, да участват в процеса на вземане на решения, а да гласуват само 17-те от еврогрупата. Полша, която поема ЕС от 1 януари, предупреждава срещу "създаването на обособени структури, които ще породят опасност от задълбочаване на разединението".