В учебниците пише едно, по телевизията говорят второ, в живота се случва трето. Особено във време на криза в малък град като Трън.

Ако има община, която изпълнява примерно директивите за реформа и ефективно управление, това е Трън. Закри си болницата, оптимизира училищата, в резултат нараснаха заплати на лекари и учители. Ударно усвоява европейски пари. Благодарение на тях площадът, улиците и градинките са нови, спретнати, блестят от чистота. Безработицата от 25% стана 5%. Кметът Станислав Николов обаче го глождят съмнения. И хората са нещо тревожни, макар че спазиха заръките на премиера Борисов и тръгнаха да садят картофи.

Николов е на 40 години, според демографската структура на общината си е направо младеж. Той е едър земеделски производител, арендатор, сее пшеница и вади картофи. Разполага с техника, работници, печели, инвестира, с една дума - построил си е капитализма. През 2007 г. подобно на много успешни бизнесмени тръгва да строи и благоденствието на общината. След над 4-годишно кметуване дори той - едрият бизнесмен, прозира, че



не може всичко на този свят да е бизнес



Особено в здравеопазването и образованието. "Ако са бизнес - да, нека се управляват като бизнес. Но те не са бизнес, касаят хора. А за да я има една държава, и бизнес да има в нея, трябват здрави и образовани хора", казва Николов. Притеснението му, а и на други негови съграждани идва от смисъла, идеята на реформите. От целите, които се задават вече 22 години.

Началото на мандата е трудно за Николов. То съвпада с училищната реформа, а в община Трън в резултат на обезлюдяването зеят празни училищни сгради. Стартира продажбата на 40 школски имота - купуват ги виладжии, художници, скулптори, предприемачи, които смятат да ги превръщат в хотели. Някои успяват в начинанието, други - не. Важното е, че в общината влизат свежи пари от сгради, за които още от 70-те години на миналия век е ясно, че дете повече няма да стъпи.

В самия Трън е имало техникум и гимназия. Техникумът е бил строителен, казва се "Владо Тричков", през социализма хора от целия регион пращали децата си там. Но и в Перник е открито подобно училище, трънското става ненужно. С въвеждането на делегираните бюджети почват крамоли между техникума и гимназията в градчето.



Борбата за всяко дете е жестока,



"Владо Тричков" накрая крета с осем. Николов и общинският съвет сливат двете учебни заведения, вземат 300 000 лв. от държавата (полагат се при оптимизиране), превръщат гимназията "Гео Милев" в защитена. Сега вече наличните класни стаи съответстват на броя на учениците, пари има и за заплати, и за ремонти.

Нещо подобно се случва и с болницата. "Издръжката й ни костваше между 150 000 лв. и 200 000 лв. на година, а бе останала с една пътека - пневмония", разказва Николов. Болницата е закрита, на нейно място се появява медицински център с доста кабинети, рентген, лаборатория. А и спешен кабинет, който си съществува успоредно със Спешната помощ. Някъде при старта на управлението на ГЕРБ спешните кабинети бяха разкрити в райони, където болничното обслужване е затруднено. Но в началото на тази година бяха закрити след поредната приумица на "реформата". Останаха само в Трън, Кула и Драгоман, и то след изключителни молби на местните власти към централната.

Допреди няколко месеца Николов бе единственият кмет на ГЕРБ в Пернишка област. След 2009 г., когато партията състави правителство, пари потекоха към Трън. С пари по европейски проект центърът грейна като нов, улиците светнаха. По програмата "Развитие на човешките ресурси" на 600 от всичките 700 безработни бе намерена работа за една година - пътни строители, охранители, озеленители, поддръжка на сгради. Кметът може да е бизнесмен, обаче мисли социално дори в сфери, за които много социалисти из страната направиха лични пари -



общината сама си изпълнява дейностите по БКС



"Защо да наемаме фирма? Други общини плащат 1.5 млн. лв. за тази услуга, ние - 200-300 хиляди лева през годината", казва Николов. Това пак е благодарение на проектите - взета е нова кола за извозване на боклук и 400 кофи. Сега се чакат още толкова.

В кризата Николов прави всичко възможно да спести пари, очевидно успява, а и е отличник в реформите. Защо обаче е притеснен? Ето защо: "Не виждам перспектива в здравеопазването и образованието. Учителите вместо да учат децата и да ги възпитават, ги молят да идват на училище, за да имат бюджет и да връзват заплатите. Това нормален начин на живот ли е? Детето пораства, отива да учи висше - и то платено. Плаща си, университетът гледа да не му изтърве парите. Младежът става лекар и ще ни лекува. Не само в Трън, но и в цялата държава ще произвеждаме все по-некачествени кадри".

В момента Николов казва, че държавата прави опити да закрие и с мъка запазения спешен кабинет. "Добре де, село Пенкьовци е на 35 километра. Ако някой там се разболее, нашата линейка трябва да отиде, да го откара в болницата Перник, после да се върне. Ако междувременно някой при нас се нуждае от помощ, ще умре. Казват ни: "Имате само двама пациенти на ден в кабинета". Добре, двама да са, ама без кабинета какво правят? Това не са втора ръка хора", ядосва се Николов.

Неговите страхове ги споделя всеки втори общинар в малко населено място и абсолютно всеки техен жител. Защо тогава



управляващите винаги правят обратното



на това, което смятат хората? "Донякъде съм отвратен от политиката. Всички качествени хора или развиват бизнес, или се занимават с някаква професия. Останалите стават политици. Заемат високи държавни постове, а нямат практика", е обяснението на Николов. Той смята, че общинският бюджет не трябва да зависи от броя на населението, а от територията. Защото в община Трън през лятото идват виладжии от София, Перник и Кюстендил. Искат водопровод, асфалт, здравни грижи. И също като местните не се считат за втора ръка хора.

Кризата е ударила здраво Трън. "Фирмата, която произвежда минералната вода "Торн спринг" и държеше 70 души на работа, в момента ангажира 7", обяснява Николов. Общината смята да й развали концесията, тъй като чака напразно към 250 000 лв. Друга фирма с 50-60 души персонал е затворила напълно. Около 50-тина земеделски производители пък се



подмамили по недостига на картофи



миналата година. Утроили декарите, садили, но сега нито ги продават, нито ги складират. Просто миналата година в Северна Европа имаше наводнения, сега - няма, нашата продукция пак е неконкурентна.

За 40-годишната Николина Радойчева, която държи заведение, бъдещето на Трън е в туризма. Харесва родния си край, останала е, работила е всякакви професии. Но не вижда бъдеще за двете си деца в градчето. Дъщерята следвала международни икономически отношения, синът - в НСА. Смята, че всеки трябва да търси щастието, като разчита на труд и талант.

Тодор Петров казва, че скоро ще остане без работа, а Веска Добринова си била по принцип безработна. Той е на 28 години, ходил да цепи дърва и да помага на тоз-оня, тя е на 19. "Мислехме да се махнем от Трън. Но настанаха трудни времена, тук все пак имаме къде да живеем. Имаме пари колкото хляб да ядем. Цяла България ще живне, ако се открият работни места. Но работни места има единствено за политиците", казват двамата.