Ако някой е смятал, че дебат по спорните пенсионни реформи, лансирани от правителството в последния възможен момент, ще има поне в парламента, е бил пълен наивник. Въпреки че пренията на депутатите продължиха часове, управляващото мнозинство не положи никакви усилия нито да обясни, нито да защити идеите си. Остави опозицията да се вихри, след което единно гласува онова, което си е наумило.

По принцип гласуването на бюджета на Държавното обществено осигуряване би трябвало да отнеме не повече от 2 часа, но точно там ГЕРБ реши да прокара между първо и второ четене поправки в Кодекса за социално осигуряване за увеличаване на пенсионната възраст.

Началото на епопеята даде врялата и кипяла в процедурни хватки Емилия Масларова (бивш социален министър и депутат от Коалиция за България) - тя постави мнозинството пред труден избор с "невинното" предложение дебатите да се предават пряко по БНТ и БНР. Бившият социален министър се аргументира със "заявените намерения на управляващите да водят политика на прозрачност и откритост". ГЕРБ не посмяха да гласуват против, но се въздържаха. Това бе достатъчно, за да остане случващото се в пленарна зала извън ефира.

За пет часа - от 19 ч. до полунощ, се изказаха 42-ма представители на опозицията и нито един от управляващите. Единствено социалният министър Тотю Младенов се опитваше от време на време да обясни мотивите за промените, но беше далеч от формата си на "тигър" (по думите на Бойко Борисов).

Акцентът на пререканията бе логичен -



кой е по-виновен за трагичното състояние и дефицита



от близо 2 млрд. лв. в Държавното обществено осигуряване. Иван Костов, министър-председателят, осъществил първата пенсионна реформа през 2000 г., обвини наследниците си в необосновано намаляване на вноската. "При икономически ръст не беше трудно на бюджета да поема дефицита. Но мерките трябва да се правят според икономическата конюнктура", отвърна Хасан Адемов от ДПС. И посъветва управляващите: "Добре, ние сме грешили, но вие поне не допускайте нашите грешки."

Цял час мина в безсмислени опити БСП да убеди ГЕРБ, че не бива да се пипа възрастта за пенсиониране, а да се вдигне осигурителната вноска - с 1.2% за пенсии и с 1% за безработица. "Избирате най-лесния за вас вариант и най-болезнения за хората. Не може да се увеличава така едновременно и стаж, и възраст, да се наказват хората в икономическа криза и безработица. Разбирам да имаме икономически растеж, разбирам безработицата да е 5%, но сега за хората, които не могат да се пенсионират, няма работа", разпали се Драгомир Стойнев от БСП.

Както приляга на левица, Коалиция за България поиска богатите да понесат тежестта на кризата. Нейните депутати предложиха вдигане на максималния осигурителен доход от 2000 лв. на 2700 лв., а от 1 май - и на 2900 лв., т.е. да стане равен на 10 минимални работни заплати. Тук Тотю Младенов намери подкрепа у ДСБ за аргумента, че това ще вкара много фирми в сивия сектор или ще ги фалира. В отговор бившият министър на икономиката в правителството на тройната коалиция Петър Димитров изнесе шокиращи данни - от около 40 000 българи с доход над 2000 лв., 38 000 били в бюджетния сектор.



"Кого ще вкараме в сивата икономика? Парламентът ли?",



попита той опонентите си. Никой не го опроверга.

Дойде ред и на предложението на шефа на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев и група народни представители да се вдигне минималната пенсия от 136 лв. на 145 лв. Тук вече и от ляво, и от дясно припомниха, че тези хора и сега нямат достатъчно осигурителен принос и не бива да се награждават за това. Като искат от ГЕРБ да ги подпомогнат, да им дадат 9 лв. от социалното подпомагане. Повторението на едни и същи тези от представители на различни парламентарни групи "изяде" още час от времето на дебатите. Опозицията не пропусна да припомни на ГЕРБ предизборното обещание да се увеличи обезщетението за гледане на малко дете от 1 до 2 години от 240 лв. на 290 лв. със съответните предложения, които на практика да го обвържат с минималната заплата. И изведнъж социалният министър Тотю Младенов, който месеци преди това обясняваше как вдигането на минималното възнаграждение ще вдигне това обезщетение, "се сети", че то никога не е било вързано с него. Но пък обеща още да се търсят пари за вдигането му.

В 22.12 часа Йордан Цонев от ДПС предложи след 13 часа заседание дебатът да продължи на следващия ден. С 31 гласа "за", 51 "против" и 21 "въздържали се" то не мина. Дебатите продължиха в същия стил -



всички сме виновни, но вие повече.



Въпреки че веднъж си изпроси забрана от премиера Бойко Борисов да се оправдава с предшествениците си, Тотю Младенов нямаше голям избор, освен да пее старата песен за отказа от реформи на предишните и тежкото наследство на ГЕРБ.

Петър Курумбашев от Коалиция за България саркастично отбеляза, че ГЕРБ поне проявява постоянство в пенсионните промени: "През 2009 г. хората се пенсионираха при едни условия, през 2010 г. - при други, сега - при трети. Нищо чудно догодина и при четвърти". Репликите, че подобни стъпки сриват доверието в осигурителната система, Тотю Младенов парира с вестта, че от 1 януари 2014 г. пада таванът за новоотпуснатите пенсии. "Г-н министър, никой не ви вярва вече, защото в продължение на месец вие си сменихте позицията няколко пъти", апострофира го Михаил Миков от БСП.

Малко преди 23 ч. депутатите докараха дебата по същество - за прословутия параграф 6, в който бяха събрани 30 текста с промените в пенсионната система. Само четенето му отне 20 минути. И отново дойде времето на процедурните хватки. Емилия Масларова предложи на шефа на парламента Цецка Цачева той изобщо да не се гледа, защото нарушава правилника за работата на Народното събрание - предлагат се промени между първо и второ четене, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо четене закон. Цачева се позова на същия правилник, според който не можела да не следва доклада на комисията. Мая Манолова от БСП я увери, че пак този правилник й дава право да реши дали едни текстове да се гледат или не, ако го нарушават. Цачева каза, че явно са на различни мнения по правомощията й и продължи заседанието.

На поискана от Курумбашев почивка БСП и СДС очевидно се разбраха да бламират работата на парламента и изпълниха перфектно процедурната хватка за прекъсване на заседанието. След като председателят на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев поиска в 23.50 ч. да се гласува продължаване на работното време по смисъла на спрения часовник и то беше прието със 79 гласа, а едва 86 от 240 депутати гласуваха, Петър Димитров от БСП поиска поименна проверка. "Не може с 86 народни представители - 1/3 от парламента, да гласуваме пенсионна реформа в 12 без 7 минути", реагира той. След 10 минути се оказа, че в залата има 112 депутати, защото от ДПС и БСП я напуснаха. Така заседанието беше прекъснато поради липса на кворум.

Но в четвъртък всичко продължи по старому - същите изказвания със същите аргументи бяха повторени от 9 ч. до 12 ч. Когато мъчителните промени бяха изгласувани, Петър Курумбашев ги обобщи с цитат от плакат на протестиращ: "Бачкай, бачкай и умри!"