След фундаменталния си тв етюд за омитането на селяндурите от жълтите павета и призивите да се палят трактори топжурналистът Николай Бареков влезе в режим "какво всъщност исках да кажа". Себеанализ и себетълкуване той направи първо по ТВ7, после публикува статия в сайта "Всеки ден".

"Моето изказване (за селяните) беше разтълкувано правилно само от хората, които искаха да го погледнат реално", пише в статията си Бареков. "Аз говорих за разделението на населението на граждани и трактори. Но под "трактори" нямах предвид селяни", твърди журналистът.

Добре, де. Да погледнем реално: В изригването си срещу фермерите Бареков говори именно за война между града и селото. Като за селото и селското той говори с едни особено мили епитети и квалификации. За да не бъдем голословни, прилагаме пасаж от знаменателния му манифест срещу алчните зърнари, които му пречат да си вади хляба:

"Този БОКЛУК, който тук беше стоварен под формата на трактористки машини, да се омита още днес от столицата, където сме дошли да си изкарваме хляба! Защото в противен случай аз ще оглавя едно гражданско общество срещу тази РАЗВИЛНЯЛА СЕ ПАСМИНА ОТ ПРОВИНЦИЯТА!... Те (фермерите) навлезоха в наша територия. И ЩЕ СТАНЕ ВОЙНА: ГРАДЪТ СРЕЩУ СЕЛОТО! Като нямат работа, да отидат да си режат сланината и винцето върху вестника и да ядат! Нали това е забавлението по селски в България!"

Разликата между себе си - гражданина, и селяните с тракторите, Бареков изтъква многократно - с декларацията, че е от 20 години в София; с това, че не е отишъл "в техните села да си паркира колата отпред пред тракторите и да стачкува"; и най-вече с откровението: "За кво се борихме ние да влизаме в Европейския съюз? Ми аз съм бил на първите митинги още 1990 г., КОГАТО ТИЯ СЕЛЯНДУРИ СИГУРНО СА, Ъ-Ъ-Ъ, НЕ ЗНАМ С КВО СА СЕ ЗАНИМАВАЛИ. Сега в момента те взимат 1 млрд. от ЕС, аз не взимам нищо! Откъде накъде?! И те са тука в собствения ми двор!"

"Собственият ми двор", "нашата територия" - това са собственически определения на гражданското пространство с жълтите павета, където бяха паркирани тракторите на недоволните и където с толкова човешка мъка си вади хляба емблематичният журналист...

Скъсаха ни се сърцата и ни се дощя да милваме клети сюрмаси, като прочетохме пасажа от статията, в който Бареков обяснява корените на недоволството си: "Ако ти наистина се бориш за насъщния си хляб и за теб е важна цената на хляба, проблемът е друг. Защо зърнопроизводителите не защитиха правата на потребителите на хляб, които буквално си броят стотинките? Над 50% от българите си броят стотинките, когато купуват хляб в магазина, и за нас е важно дали плащаме лев или 1.50 - те не ни подкрепиха тогава, а сега искат да ги подкрепим в тяхната битка дали да вземат един милиард или 800 милиона. Няма как да стане!"

"Доказателството", че гражданинът Б принципно няма лоши чувства към селото и селяните се съдържа в следните редове: "Аз също съм от село - пише той, - аз съм провинциалист. Като мен в София са 50-60% от населението. Ние сме дошли тук не от добро, не от хубаво. Аз съм прокуден от родния си край, защото там нямам възможност да се изхранвам с моята професия. Какво може да работи един журналист в Габрово, Пловдив, Сливен - в някоя кабеларка ли? Аз съм в София, защото съм дошъл тук да се изхранвам...".