|
| *** |
- Сто четиресе и седем, да се готви номер 148.
Номер 147 влезе, падна на колене и проплака:
- Децата са малки, жената ме напусна, откраднаха акумулатора на колата ми - това не е държава!
Премиерът го погледна:
- На мен ли ми го казваш?! На мен! Откога говоря, че няма държава, че наследихме едно голямо нищо. И сега всички са гракнали да оправим батаците. Ще ги оправим ние, но трябваше да ревете тогава, когато други управляваха, а не сега, когато съм аз!
- Знам, бащице, така е - съгласи се № 147, - аз и тогава протестирах. Ама йок, нищо не стана! Викам си: сега пак ще стачкувам, може пък и нещо хубаво да стане в тази държава! Но дойдох лично да ви кажа: не стачкувам срещу вас!
- Е, то това оставаше! - рече премиерът. - Стачкувай колкото щеш, в свободна страна живеем.
Под номер 194 на опашката стояха трима. Те бодро влязоха, ръкуваха се с премиера и в хор рекоха:
- Не сме съгласни! Никой нищо не прави. Само се говори, претакат се празни приказки от сутрин до вечер, а държавата крета на опашката след всички, мрем от глад, нищо добро не ни чака. Правителството се отмята от всяка своя дума, прави се на две и половина, и все народът му е крив! Баста! Протестираме и ще протестираме, докато не се вземете в ръце и не оправите нещата!
- Само това ли? - запита ги премиерът.
- Да! Протест! Но искахме лично да ви кажем, че ние не сме срещу вас и не искаме вашата оставка. Иначе протестът ни е безсрочен.
- Става - съгласи се премиерът.
Номер 202 плахо прекрачи прага.
- Какво те води насам? - рече премиерът.
- Дойдохме да кажем, че изобщо не сме съгласни с финансовата политика на правителството. Както и с напълно сбърканата социална програма. Ще стачкуваме до дупка. Но искаме дебело да подчертаем, че ще стачкуваме цивилизовано, в рамките на закона, и в никакъв случай няма да искаме вашата оставка!
Премиерът кимна:
- Съгласен съм. Имате право на стачка. Но поради многото желаещи да протестират в този момент ние ще ви определим място и време къде да изразите своя протест и да вдигате лозунги. До ден-два ще ви се обади човек от моя екип да уговорите подробностите. И умната!
Номер 214 от опашката беше по-подробен:
- Господин премиер, да си кажем нещата като мъже - нищо не върви в тази държава. Нито наука, нито здравеопазване, нито производство, търговия, нищо. Време е за кардинални промени и реформи. Ще оглавя мощно протестно движение, ще направим голям граждански поход на недоволните. Ще има и нощни бдения пред министерствата, парламента и синода. Ще окупираме кръстовища, пътища, пристанища и гари. Но трябва дебело да подчертая, че целият ни протест е срещу политиката като цяло, а не лично към вас. Ще поискаме оставката на всички министри, депутати и разни други управници. Но, повтарям - вашата оставка няма да искаме!
Премиерът въздъхна:
- Много стачки, много протест се събра! Вие имате ли достатъчно хора, за да протестирате така мощно?
Номер 214 поклати глава:
- Честно казано, нямаме много съмишленици, които да ни подкрепят в това реформаторско начинание.
- Разбирам! Ще ви дадем наши хора за вашия мощен протест, за да изглеждате внушително, няма да се излагате, я! Ще говоря с полицията да направят хубави маршрути за вашите походи за реформи. Като ще е протест - протест да е! И аз бих постачкувал малко, ама на - не става, премиер съм все пак...
Двеста и четиринадесетият се поклони и излезе, а в кабинета плахо пристъпи следващият номер...