|
| Биляна Петринска |
-----
- Правите силна роля в новия спектакъл на Народния театър "Кълбовидна мълния". Къде е самата Биляна Петринска между Стефка от пиесата на Иван Радоев и така атрактивната в очите на зрителя Глория от сериала "Английският съсед"?
- Глория оцелява, като продава и купува "любовта" си в кръчмата, реалист е и добър човек. Стефка пък, забравила за любовта в сивото ежедневие, отново я преоткрива. А аз търся приятелството в любовта, имам нужда от това. Днес често бъркаме любовта със страстта, която лесно и бързо се изплъзва.
- С колегата си Николай Урумов разигравате на сцената трагикомедията на малкия човек от разцвета на соца. Зрителите в салона успяват ли да се разпознаят в него?
- Успяват. Както казва писателят, ние имаме навика да отлагаме живота си за утре, за по-нататък. Българинът се изхаби в опитите си да оцелява ден за ден и това го направи сив. Той се загуби в битовите си проблеми, затвори се. Искаме да сме обичани, а не знаем как да обичаме, слушаме се, но не се чуваме. Други едни думи на Иван Радоев направо звучат като пророчество, за съжаление: "Какво създадохте през тази епоха? Нито големия поп Кръстю, нито Левски, нито Бенковски... Създадохме един хермафродитен гражданин, който е малко страхлив, малко смел, малко добродетелен, малко злодей - от всичко по малко. Най-опасното същество. Защо е опасно? Защото това е масовият човек." Това е. Несбъднати хора, самотни и неспособни да съжителстват заедно, да се обединят за една идея. И сега машината на деня пак ни смила, пак има малки хора и големи борби. Сега обаче никакъв "строй" не ни пречи, сами се самоизяждаме. Само подхранваме илюзията, че тревата отвъд оградата е по-зелена, стремежът е навън вместо навътре, към самите нас. Живеем в консуматорско, болно общество и като че претръпнахме.
- Има ли това връзка с опасенията ви, че понеже "Английският съсед" е с премерен хумор, на зрителя няма да му е съвсем по вкуса? На "лесни смешки" ли се радва родната публика?
- Съвсем не слагам всички под общ знаменател. Понякога чета форумите и забелязвам, че хора, които живеят извън България, харесват филма безусловно. Те жадуват за простичко разказана българска история. Не коментирам дали сериалът се е получил или не. Хората се радват на премерения хумор, на подсмихването "под мустак", на собствените си "хитрости". Промените, които настъпват в цял свят, предопределят един по-клипов начин на мислене. Съвременният зрител се стреми към бърз резултат. Уви, с някои свои предавания телевизиите не култивират добрия вкус, а гонят рейтинг, без да мислят за щетите и какви послания оставят.
- Но пък дочакахме време, в което много от сериалите в ефира са родно производство. Как ги намирате?
- Определено вече сме доста напред и ще ставаме все по-добри, сигурна съм. Ще се появят нови филми и сериали, както и все по-добри нови сезони на старите. Ще има естествен подбор: едни ще се появяват, други ще отпадат.
- А това, че не една и две манекенки играят в сериалите - включително и главни роли, - краде ли от хляба на професионалните актриси?
- Ако някой взима просто модел, надали е имал нужда от актьор. В нашата професия няма как да разчиташ на едната хубост, тя е само първите 10 минути. А и какъв е критерият за талант? Нали знаете приказката за "лудия и баницата". Когато няма ясни правила и критерии, хаосът се просмуква навсякъде и тогава всеки може да бъде всеки. Някой с напомпано самочувствие може да се кандидатира за държавен пост, имаме доста примери в нашата страна на чудесата. Пълно е с хора с хвърчащо самочувствие, шири се нахална крещяща посредственост. Житейски проста, но тъжна истина е, че "докато мъдрият се намъдрува, лудият се налудува".
- Говорите не като актьор, а като Шекспир направо тука...
- Актьорската професия за мен далеч не е само епизодично участие в ситком, чийто сценарий е написан вчера, а днес вече е заснет, или лъскава реклама. По думите на Франсис Форд Копола "постигнатото трябва да надминава достъпното. Инак за какво е небето?!" И друго е важно - с подобряването на опита ни в снимането, сценариите, играта ще започне адекватно степенуване на качествата на актьорите. Не може заплащането на всички да е еднакво. Всички сме на пазара "на показ" и се борим. Няма незаменими хора, но състезанието за качество не трябва да се обезличава. Иначе какъв е смисълът да се стараеш да станеш по-добър?
- С други думи, не чувствате да се състезавате в една писта с непрофесионалисти?
- Не се чувствам пренебрегната. Впрочем, не е лишено от истина твърдението, че една манекенка може да има качества да стане актриса, но и една актриса може да е "позьорка" като лошата манекенка. Щастлива съм за шанса да бъда част от трупата на Националния театър. Смятам, че неведнъж съм заявявала какво мога и съм. Театърът е работа. Публиката не се интересува от мерките на тялото ми и дали съм "секссимвол". Тази дума не девалвира ли вече? Получавала съм предложения за снимки от престижни мъжки списания, но не това ме прави личност. То е само част от мен, която харесвам, но другото е адски труд.
- Още от времето на "Той и тя", "Клиника на третия етаж", където играете, има глад за добри сценарии. Уловена ли е вече правилната посока?
- Сценарият е главната артерия. Преди мечтаех да спрем да купуваме готови чужди сценарии и да започнем сами да си ги пишем. Факт е, че вече опитваме. Надявах се да се появят свежи умове, които да пишат за конкретни актьори, защото това е идеалният вариант. И то се случва, макар и трудно. Когато озвучавам сериали, жестоко ревнувам, работейки върху някой хубав, яд ме е, че ние нямаме такъв. Питала съм се как ли се измисля това. Изглежда толкова просто, забравяш, че гледаш филм, сякаш ти живееш в него. Но въртящото се сега в тв ефира е смела крачка напред, посоката е правилна. Същото се отнася и за големия екран. Киното на прехода беше в абсолютен застой. Имаше период, когато във всеки филм амбицията беше да се каже всичко и накрая зрителят нищо не разбира, защото нищо от "мнoгoтията" не стига до него. За да създаде сценаристът история, тя трябва да отлежи в него. Говоря за киното, не за ситкомите, където формулата е друга. Затова минахме през период на мутри, мутреси, милиционери, комунизъм, партизани, села и бягство в странство. Това, което сега се прави, дава добър и различен старт.
- Участвате в немалко чужди продукции - повече епизодични роли, но имате и главна. Защо според вас чуждите режисьори, които снимат тук, на теория са очаровани от нашите актьори, но така и не ги привличат за по-значими роли?
- Защото сме малък и незабележим пазар и никога не могат да си продадат филма, ако някой неизвестен за тях български актьор играе главната роля. Не зная друг да е влязъл в полезрението на чужд режисьор освен Христо Шопов. Това са изключително случайни събития не защото нашите актьори не са талантливи, а защото никoй не ги търси за продукции, които имат потенциала да станат касови хитове. Самата презумпция за касов хит предполага световноизвестен каст. Режисьорите, колкото и да ни харесват, нe могат нищо да променят, защото интересът на продуцента е да спечели от филма. Хубавото е, че като ни харесат, се връщат пак. Така има полза за всички.
- В кои нови постановки ще ви гледаме до края на сезона?
- Предстоят ми разговори и кастинги за нови роли и в театъра, и в киното. Подробности не мога да кажа, но се задава един проект за танцов театър, за какъвто отдавна мечтая. Предстои турне във Франция със спектакъла "Казанова", който отново е купен от френската публика. Иначе искам да посетя Москва и Петербург и да играя там, което е на път да се случи. Мечтая да изиграя Настася Филиповна на кино.
- Имате и мечта, свързана с музика, но май не търсите изява?
- Пея доста добре, но досега нямах конкретна възможност или пък не съм създала такава. Българите сме талантливи, но парадоксалното е, че доста хора стават "супер известни" с това, че "са известни", понеже се държат неадекватно. Днешното време е време, в което трябва да се изложиш, да сгафиш, за да си интересен - например да се ожениш шумно, а тихомълком да се разведеш, за да си победител в "шоуто".
!