:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,519,515
Активни 85
Страници 3,031
За един ден 1,302,066
Тук и наоколо

Тук и наоколо след сега и одеве

Димитър Денков


Двадесетина съботи под рубриката "Сега и одеве" се опитвах да пописвам за злободневни проблеми, подпирайки ги с просветителска цел с текстове на класици от българската литература, журналистика и научна публицистика. Едно, защото мнозина от тях са забравени, не се изучават в училище и изобщо рядко се припомнят поради настоящата политкоректност; друго, защото всяко просвещение накрая стига до убеждението, че изключителното състояние, в което ни се струва, че се намираме, в повечето случаи се оказва правило, описано далеч преди нас. Оттук и истината, че от историята не се научава нищо, както и другата, доста по-безнадеждна, че всичко се повтаря с характерното за хората безпаметство. То им помага да се уповават на по-добро бъдеще, ако не за нас - смъртни сме, за поколенията, които ще живеят, когато нас ни няма.

Затова и текстовете бяха тематично подбирани така, че повечето от тях, писани отдавна, някои преди стотина и повече години, изглеждаха писани току-що. Сякаш не е изтекло толкова много време, сякаш кървищата на ХIХ и ХХ век са прескочени като безвремие с бодрите видения за уж по-щастливия с виртуалната си реалност и глобална модерност ХХI в. Дотам, че онова, което е било по нашенско преди и е описано от Петър Берон и Добри Войников, от Захари Стоянов и Иван Вазов, от Йордан Йовков и Чавдар Мутафов, от Христо Ботев и Гео Милев, както и от мнозина други, е било одеве, малко преди сега.



Тук изглежда е така, сегато е одеве,



пък ако ще одевето да е преди сто и петдесет години.

В тези местни и времеви ориентири, в които се намира и мисленето ни за история, се появиха и българските народи като обяснение за видимата "тук и сега" безпътица и разхвърляност, забележима с просто око по пътя между Ниш и Резово, Видин и Свиленград, Петрич и Силистра. Сякаш не един, а много са народите, които не толкова са сътворили това, което виждаме; по-скоро са разрушили общия си живот и възрожденската представа за един български народ.

За тази безпътна разхвърляност със сигурност допринася и това, че днес не се чуват гласове като тия на класиците. И понеже е суетно да се мерим с тях, и понеже все пак трябва да кажем нещо, което да прояснява настоящето, най-лесният и най-убедителният начин бе да ги повторим. Като оня скромен човек, който искал да напише нещо много хубаво, но тъй като видял, че то вече е написано, взел да преписва Шекспир.

Но също така за тая безпътна разхвърляност допринася и това, че сме



втренчени във винаги нашето "тук и сега",



че рядко виждаме какво става наоколо и разглеждаме света откъм изключителността на положението си. Обърнем ли се наоколо, ще видим, че има гласове, които се чуват по света. Ала понеже са ни близки, някак комшийски, не им обръщаме особено внимание. Това са гласове от тия народи, с които историята ни е сложила да живеем и които си представяме на едро като гърци, сърби, румънци, турци, македонци - особено последните си ги представяйте именно като такива, дори и да сте убедени, че са българи. Вслушването в техните гласове и в онова, което се говори там, е също начин на просвещаване за това, което става тук. Подобно просвещаване става по не толкова мързелив начин, какъвто е преписването на класиците; става с превод, невинаги точен, почти винаги коментаторски, но все пак близък до онова, което бихме могли да кажем, но не сме го казали, докато някой съсед го е изразил по-добре.

Затова, живот и здраве, ще се опитам да превеждам и преписвам в рубриката "Тук и наоколо" текстове на съвременници, живеещи около нас на Балканите и казващи неща, които бихме искали да бъдат казани и у нас: не защото непременно ги споделяме, а защото без тези гласове ще си останем в "сега", застрашаващо да се превърне във "винаги".

И тъй като тук напоследък сме втренчени - освен в нас си в митичната Европа, -



ето една типично европейска тема и теза



Идва от Гърция, родината на Европа. Темата и тезата сигурно не са от най-оригиналните, но тези, които я издигат, са живите символи на съпротивляващата се Гърция, на "ония бунтовници, гърчулята", както казваше Алековият герой при мечтите си за Солунската митница и надеждите някой ден султанът да вземе да освободи Македония (вж. А. Константинов, "Разни хора, разни идеали", III). Така мислят днес и наследниците му, жадуващи Европа да накаже бунтуващите се мързеливци, за да поощри нас, послушните работливци. Тези символи на Гърция и народа й са Микис Теодоракис и Манолис Глезос - единият с музиката си, другият - със сваленото нацистко знаме от Акропола в далечната 1941 г. Минали през смъртни присъди и лагери, в преклонната си днес възраст те изпълняват дълга си към съпротивата като израз на човешко и национално достойнство.



9
8216
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
9
 Видими 
09 Декември 2011 19:33
То им помага да се уповават на по-добро бъдеще, ако не за нас - смъртни сме, за поколенията, които ще живеят, когато нас ни няма.
Тук изглежда е така, сегато е одеве,
пък ако ще одевето да е преди сто и петдесет години.

Ние, уви!, не създаваме безсмъртни поколения, уважаеми г-н Денков. Въпрос само на време е техното сега да съвпадне с нашето одеве.
Ако позволите, считам че задачата ни е друга. Да поправяме, доколкото можем, аберацията. Да припомняме законите на вечната оптика.
Защото ще се съгласите, че хората сме смъртни, но очилата не са
09 Декември 2011 21:02
Г-н Денков, за много неща сте прав! Късопаметството не е наш патент, ама - да не се разпускам из тази деликатна материя. Ще добавя, че (тези) изключения/та само потвърждават правилото (за късата памет). Има едно нещо, което СЕГА просто липсва - личният пример и способността да се вижда по-далеч от носа (визия по новговор). Хората, които са имали това качество, са се радвали на всенародна почит и у нас, и в странство. Интелектуалецът е задавал тона на музиката, която е радвала хората. Вж. фигури като Зола, Клемансо, Дж. Х. Уелс и мн други... С неговите виждания са се съобразявали и цар, и говедар. ПС: "Интелектуалец" да се разбира в смисъла, употребен от Клемансо. Стига толкова, че ще стана мн назидателен...
09 Декември 2011 21:50
Адаш мили ,
Времето ни е ялово и не прави "разкритие" . Надаме се на "сега и одеве" ...
09 Декември 2011 22:16
Гърците единствени от всички европейски народи нямат право да се жалват от пазания фундаментализъм и да се пишат "леви". Те паразитираха на гърба на ЕС и лъгаха Брюксел и себе си, за да влязат в еврозоната и да теглят кредити с ниските немски лихви, но без немската производителност и дисциплина.

Европейската левица трябвя да забрани на гърците да се обаждат, за да не компрометират справедливите й искания за даване на ЕЦБ статут на истинска централна банка, за дефицитно финансиране на дълга на европериферията с умерена инфлация, с която Германия фактически да финансира преструктурирането на периферията и изкупи вината си за асиметрията на еврозоната.

Дразнещи са тия изтъркани клишета от 18 в. за "Гърция, родината на Европа", Солон, Перикъл, както и за борците с/у Хитлер, "Югославия" и пр. Древна Гърция е пренесла по-древната култура на Изтока в Европа, като е направила и някои нововъведения. Идеализацията на Гърция за сметка на останалата древна Европа днес е пълно демоде. А и днешна Гърция има токова общо с древна Гърция, колкото България - с Одриското или Гетското царство. Интересно как днешна Италия, която има много повече приемственост с древния Рим, не претендира да е идентична с него, а днешна Гърция претендира да е идентична с древна Гърция. Корените на днешна Гърция не са при Солон и не са в днешната й територия, а са в 18 в. у фанариотите в Цариград, Смирна и Халки. Корупцията по османски беше един от главните лостове, с които фанариотите изградиха новогръцкия етнос от разнородни езиково православни елементи в османската империя. Тя беше и основата на уникалната по мащаби постосманска корупция, която днешна Гърция развихри в ЕС и еврозоната. Други лостове бяха заграбването на етнически чужди земи и насилствената асимилация на другите православни народи в новогръцкия етнос, както и кокетирането за пенсия пред западна Европа.
09 Декември 2011 22:24
Фичовото , подир седмица Денков ще извади Едвард Кардел или Владимир Бакарич . Стягай си амунициите и за тях ...
09 Декември 2011 22:24
Гърция в абсолютно измерение получи толкова много пари в кризата , колкото никоя друга страна от Еврозоната .Това вече доказва нейната изключителностза Европа.
10 Декември 2011 11:31
Съвсем таквоз.
10 Декември 2011 13:59
Господин Денков, ужасно ви се сърдя за тази статия (втората ? част)
11 Декември 2011 14:35
Адаш , мерси . ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД