Холандия е готова отново да наложи вето, ако въпросът за присъединяването на България и Румъния в Шенген бъде поставен на гласуване, заяви холандският министър на имиграцията Герд Леерс на Съвета по правосъдие и вътрешни работи, който се състоя вчера в Брюксел, цитиран от БНР. България е представена от министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов. Според Леерс няма причина въпросът да се обсъжда преди пролетния доклад на ЕК за правосъдието и вътрешния ред в двете държави. "Позицията ни е твърда, имаме ясни аргументи, свързани с върховенството на закона и борбата срещу престъпността и корупцията", категоричен бе той. Министърът добави, че страната му иска да види убедителни факти и числа в доклада по механизма за сътрудничество и проверка, преди да даде зелена светлина за Шенген. "Аз не съм враг на България и Румъния, аз съм приятел на Европа. Това, което искам, е хората да са 100% сигурни, че никаква престъпност и корупция няма да навлязат на нашия вътрешен пазар", допълни холандският министър.

В проекторешение, което вътрешните министри трябваше да разгледат вчера, се препоръчва България и Румъния да влязат в Шенген с морските и въздушните граници от 25 март догодина, а сухопътните граници да бъдат премахнати не по-късно от 31 юли следващата година. Холандия обаче отново ще гласува против, ако текстът бъде подложен на гласуване.

Румънският президент Траян Бъсеску призова сънародниците си да бойкотират холандските плодове и зеленчуци заради съпротивата на Хага срещу влизането на страната Шенген, предаде агенция ТАНЮГ. В отговор на това холандската евродепутатка Естер де Ланге заяви, че ще поднесе на румънските си колеги в ЕП кошници с холандски зеленчуци. "Няма никакъв проблем с нашите зеленчуци, а Румъния не може да блокира нашия износ заради мотив, който изглежда е политически", заяви евродепутатката.

Докато България и Румъния продължават да чакат да влязат в Шенгенската зона, на заседанието си в Брюксел европейските вътрешните министри решиха Лихтенщайн да стане 26-ят член на зоната на свободно движение на 19 декември.

На пленарната сесия на ЕП в Страсбург бе решено заподозрените лица в ЕС да получават декларация за правата, в която ще се изброяват основните им права по време на наказателното производство. ЕК предложи тази мярка през юли м. г. като част от усилията да осигури на хората право на справедлив съдебен процес в целия ЕС. Новите разпоредби гарантират на заподозрените лица право на адвокат, информация относно обвинението, право на устен и писмен превод за тези, които не разбират езика на производството, и др. ЕК предостави на държавите членки образец на декларацията за правата, който ще бъде преведен на всичките 23 езика на ЕС.