|
| *** |
Прекрасна пастирка, росна-свежа, води стадото си и му свири на лира. Овцете блеят в съпровод, звънят звънчета, пасторална идилия.
Пастирката спира свирнята и се унася в мечти.
- Ех, живот! Хубава е нашата Ирландия - тук съм като в някаква Аркадия. Душата ми е лира тънкострунна.
Тя тича между овцете, кляка и ги прегръща, заравя лице в руното и целува агнетата, нарича ги по име и им шепне ласкави думи. Вижда калинка, взема я в ръка.
- А! Калинка-Малинка! Колко е мъничко, а и то душа носи... Калинке-Малинке, колата ти гори... Не ми вярваш, Калинке-Малинке, а знаеш ли колко каруци изгоряха напоследък! Тръгнали са някакви подпалвачи из графството, просто е ужас някакъв и толкова ме е страх! Сърчицето ми почва да тупка и аз си представям, че съм малка птичка в шепите на исполин. Калинке-Малинке, я ми покажи къде ще се оженя?!
Калинката литва и се губи нейде. От същата посока бавно се надига внушителната фигура на Свинаря, която постепенно закрива слънцето като тъмен облак. Мълнии святкат в очите му. Черна свиня тича подире му и рупа жълъди, които свинарят й хвърля, за да върви след него.
Пастирката отпуска лира. Иска да избяга, но се чувства отмаляла едновременно от страх и от копнеж.
- Защо си мрачен, Свинарю! Лицето ти е буря, снагата - ураган!
- Не питай, пастирке! Биха ме на тенис.
Пастирката потръпва от някакво предчувствие.
- Че кой може да те бие тебе на тенис?! Отказвам да го повярвам!
- И добре правиш. Знаеш ли кой ме отупа?... Едно от прасетата ми. Аз го храня, чистя му, гледам го, ей като тая свиня тука от ръцете ми яде - подава жълъд на черната свиня. - А то как ми се отблагодарява! Свинщина е това, пълна свинщина!
- Ама тая черната свиня ти е много хубава! - опитва да го разведри пастирката. - Интелигентно животно.
- Хубави са ми всичките свине, ама са точно като българите: най-умните, най-красивите, най-изобретателните... А все чакат някой друг да ги храни, че накрая да им тегли ножа.
Свинарят дава жълъд на свинята. Тя го взема от ръката му, но гледа някак подозрително.
- Какви са тия българи? - пита Прекрасната пастирка.
- Едно племе, сред което ние двамата отново ще се преродим след повече от сто години. Ходих на пазара в Дъблин и там един звездоброец ми каза тия неща. И какво още ми каза! Ти - вика - ще станеш крал на българите, а Прекрасната пастирка от ливадите тогава ще е мъж и ще можеш да си го слагаш където искаш. Тоест на каквато служба ти е удобен. Искаш ли, пастирке, да те направя вицекрал или нещо такова.
- Ти вярваш ли в тия неща?
- Абе шарлатани са всички, ама на човек му се ще да вярва, така хубаво звучи. Като стана крал, и аз така ще омайвам поданиците с шменти-капели!
- О, свинарю, и аз чувствам някакво замайване, така сладко приказваш. И сега се усещам толкова, толкова широко скроена! Ах как не обичам тесногръдието и колко ми допада тоя космат гръден кош!...
- Знаеш ли, звездоброецът ми каза, че в следващия ми живот ще си обескосмявам гърдите!
- Свети Патрик!...
Овцете се извръщат деликатно, а черната свиня придърпва дрехата на господаря си и продължава да рупа жълъди от джоба му.
