|
| *** |
- Няма никакво значение. Докъдето стигна - там слизам.
- Всички сме така днес - отбелязах, - караме я без посока и цел. Къде живееш иначе?
- Никъде.
Това окончателно ме извади от шофьорската ми дрямка.
- А с какво се занимаваш?
- Бях спортист, добър играч бях. Плуване, футбол, тенис - каквото кажеш. После имах работа, колеги, приятели, живот... Сега вече с нищо не се занимавам.
- Четох, че и вас са ви прецакали с осигуровките и пенсиите.
- Не знам - отговори ми той след два последователни десни завоя, - не съм се интересувал. Пък и нямам никакви документи.
- Какво - попитах го, - да не си бъркал с голямата лъжица в меда?
- Не - засмя се той, - много по-красиво е. И лично. Просто набих премиера и животът ми тръгна по нов път!
При това изречение скочих върху спирачката. Колата изви на умряло.
- Ти си набил министър-председателя ни!?
- Да. Набих го още като беше кмет на столицата. Опуках го на тенис без да ми мигне окото.
- Брех! Чакай малко! - помолих го аз.
Намерих удобно място за паркиране край пътя, спрях, изключих двигателя и отворих нова кутия с цигари. Както и бутилка менте - за всеки случай.
- Бил си го тенис, така ли?
- Да. И веднага ми казаха, че ако имам някакъв бизнес с общината - да забравя.
- И ти спря да го биеш нали?
- Докато беше кмет повече не играхме тенис. Но стана премиер и пак го бих.
- Стига бе! И какво ти казаха после?
- Никой нищо не ми каза. Просто на другия ден започнаха да ме обикалят данъчни ревизори, разни национални служби започнаха да ме привикват и да ме питат за много отдавна минали неща. Работата ми закъса, блокираха сметките на фирмата ми, партньорите ми също оклюмаха и аз бавно-бавно умрях. Останах на улицата. И оттогава обикалям - пеш, на стоп, с автобус - докъдето стигна.
- Не вярвам - рекох му, - че премиерът ни се занимава с такива неща!
- С какво се занимава премиерът, никой не знае!
- Ох - рекох, - поне на футбол не си го бил! Не си чак толкова виновен!
- Бъркаш - рече ми той, - и на малки и на големи врати съм играл срещу него и съм бил от тези дето вкарват голове в неговата врата.
- Ти си рецидивист!
- Не, не съм. Най-обикновен човек, който вече няма работа, няма къде да живее, няма нищо...
- Защо не заминеш за друга страна, да се махнеш.
- Документите ми вече са невалидни, а нямам пари за нови. Пък и тук си ми харесва!
- Да бе, ясно е, че ти харесва - да биеш като тъпан премиера на тенис, на футбол... Сега ще кажеш, че и на белот си го бил!
- Не, не съм играл с него, но чувам, че и там му пробутват стари номера, за да печели и на карти. Инак много се изнервял и страдал, че не е пръв, а той като страдал, държавата направо закъсвала...
Запалих двигателя на колата и бавно тръгнахме напред.
- Добре - рекох му, - нещо не трепна ли в теб като застана срещу него на терена? Все пак това е премиерът ни, човек, излязъл от народа и повел този народ към бъднините светли. Как сърце ти даде да го биеш!
Моят събеседник искрено се засмя:
- Да бе, да, човек излезе от народа и вече там не се върна!...
Това рече той, а после продължихме по пътя в пълно мълчание.
D