За 20-те години на прехода населението на България се е стопило 1 милион, прогресивно застарява, системно обеднява, но затова пък одеснява. Това сочат данните на Института за социални изследвания и маркетинг МБМД, обобщени в книгата на Мира Радева "Общественото мнение в годините на прехода".

"За обикновените редови хора на България преходът не е свършил", е изводът на авторката. В цифри картината изглежда така: за 20 г. раждаемостта е спаднала с 2 процента, а средната възраст на българите се е покачила с 3 години - от 37 през 1990 г. до 40 през 2010 г. Като цитираните данни не отчитат последното преброяване от т.г., според което средната възраст пълзи към 43 години. За две десетилетия БВП на човек от населението е нараснал трикратно - от 1922 долара на 6210 долара, докато средната месечна работна заплата е мръднала с 22 долара нагоре - от 400 долара през 1990 до 422 през 2010 г. Или по долар на година. "От нарастването на БВП е спечелила една много тънка прослойка, докато масата българи изобщо не са го усетили", коментира Мира Радева.

Ако през 1990 г. близо половината българи (47%) са определяли доходите си като средни и добри, то 20 г. по-късно подобно удовлетворение изразяват само 28 на сто. Двойно са се увеличили и хората, които се самоопределят като бедни - от 18% (1990 г.) на 38% (2010 г). Едва 2-3% се самооценяват като хора с високи доходи и тази цифра е неизменна през годините. "Населението масово не е подобрило икономическия си статус през прехода", отбеляза шефката на МБМД.

Политическите убеждения на българина също са се променили - преходът тук е от ляво към дясно. Последователите на левицата са се стопили трикратно - от 42% до 17 на сто. Апатичните са извървели пътя до центризма. През 1990 г. като центристи са се определяли едва 14%, докато днес те са вече 45%. Десницата е разширила влиянието си с 10 на сто - от 21% на 31%.

От МБМД припомнят как участниците в кръглата маса са си представяли прехода преди 20 години - влизане в Европейската икономическа общност, религиозни и политически свободи, многопартийност и разделение на властите, но без да има бедни и богати, без разпускане на партийните организации по месторабота и без да се напуска Варшавският договор. Преобладаващо е било убеждението, че земята трябва да е кооперативна (47%) и само 20 на сто са били поддръжниците на частната собственост. Днес само 34% от хората одобряват тогавашните решения, положили началото на прехода от тоталитаризъм към демокрация.

-------РЕЙТИНГИ

Сравнителният анализ на политическите рейтинги сочи, че Петър Стоянов е най-популярният политик на прехода. След него се нарежда президентът Желю Желев. Досега Бойко Борисов се очертава като най-обичаният премиер, но под условие - мандатът му още не е изтекъл. Последен по одобрение е Сергей Станишев.