Само България категорично отказа да участва в създаването на нов спасителен фонд за еврозоната от 200 млрд. евро, управляван от МВФ, в който 50 млрд. евро би трябвало да се съберат от държави извън еврозоната. Това стана ясно след участието на финансовия министър Симеон Дянков във видеоконферентен разговор с колегите му от ЕС вчера. Той бе приканен да заяви с каква сума страната може да се включи.
Според източници в Брюксел и София натискът е бил за участие на България с около 2 млрд. евро. В отговор на въпрос на "Сега" обаче Дянков отрече да е бил подложен на натиск, тъй като никой не е очаквал да обещае пари.

"През 2007 г. България изплати окончателно задълженията си към МВФ, няма никакви финансови ангажименти към институцията и няма намерение да поема такива", съобщиха вчера от МФ. Според министър Дянков "МВФ не е изиграл добре ролята си в справянето с финансовата криза в ЕС и особено в случая с Гърция, а и не е редно дисциплинирани държави като България да подпомагат недисциплинирани". В друго съобщение министерството напомни, че "България не е страна по договора за Европейския стабилизационен механизъм и няма финансови обвързаности по него". Това означава, че тя не се чувства ангажирана с новия финансов инструмент на еврозоната, който ще бъде задействан от 2012 г. и ще възлезе на първо време на 500 млрд. евро.

Не така категорични са останалите държави. Полша, която също не желаеше да поема финансови ангажименти за разрешаване на проблемите на еврозоната, вчера отстъпи и нейният финансов министър Яцек Ростовски заяви, че Варшава ще отпусне 6 млрд. евро от валутните си резерви. Дания, която на 1 януари поема от Полша председателството на ЕС, се съгласи да даде 5.4 млрд. евро, макар и да не е член на еврозоната. Швеция също не е член, но ще даде 11 млрд. евро. От Чехия бяха поискани 3.5 млрд. евро, но премиерът Петер Нечас още миналата седмица възропта, че сумата е прекомерна. Затова се очаква тя да бъде намалена. Румъния имаше твърда позиция против и обясняваше, че не може да внася пари в спасителен фонд, докато самата тя получава помощи от МВФ. Неофициален източник в Брюксел каза вчера на "Сега", че президентът Траян Бъсеску се е огънал и е обещал 2 млрд. евро, но ако бъдат смятани като "временно депозиран влог". Унгария също поддържаше подобна линия, но не е ясно дали и тя няма да омекне, след като преди два дни демонстративно бяха прекратени преговорите между правителството и представителите на МВФ и ЕС за отпускане на 10 млрд. евро заем. "Дейли телеграф" разкри вчера, че Великобритания е била притисната да участва с 30 млрд. евро, въпреки че единствена от всички държави в ЕС не подкрепи на последния европейски съвет идеята за сключване на "финансов пакт" за бюджетна дисциплина. Лондон е останал непреклонен да спасява еврото, но е заявил, че би дал пари в по-общ фонд на МВФ за подпомагане и на други държави, например във формата Г-20.

Германия предупреди в края на миналата седмица, че ще внесе своя дял от 45 млрд. евро във фонда от 200 млрд. евро само ако се гарантира, че ще участват и държавите извън еврозоната, които подкрепиха сключването на "финансовия пакт". Текстът на пакта бе разпратен миналия петък на всичките 26 държави, които се съгласиха на последния европейски съвет да го подкрепят. Той предвижда всички да се ангажират със "златното правило" да не допускат държавен дефицит над 3% от БВП и държавен дълг над 60% от БВП. Всяка държава ще може да дава друга на съд в Люксембург, ако забележи, че тя нарушава това правило. Германия настоява никоя държава в ЕС да няма право на европейско подпомагане, ако не запише "златното правило" в конституцията си и ако не го спазва.