ЕС успя да събере 150 млрд. евро за обещаната вноска в МВФ, чиято цел е финансирането на спасителен фонд за решаване на дълговата криза в еврозоната, предадоха агенциите. Това стана ясно след състоялата се в понеделник видеоконферентна връзка между министрите на финансите на страните от ЕС. Събраната сума е с 50 млрд. евро по-малко, отколкото ЕС трябва да предостави на МВФ. На срещата на върха на ЕС на 8 и 9 декември т.г. евролидерите решиха страните членки да предоставят на МВФ допълнителни 200 млрд. евро срещу помощ за изпадналите в тежко положение държави от еврозоната. Тогава държавните и правителствените ръководители на 27-те от ЕС дадоха срок всяка държава членка да определи своя принос до понеделник. ЕК изрази увереност вчера, че страните членки ще успеят да съберат нужните 200 млрд. евро.
Германия ще даде най-голямата сума - 41.5 млрд. евро, следвана от Франция с 31.4 млрд. евро, Италия с 23.48 млрд. евро и Испания с 14.86 млрд. евро. Останалите държави, които изразиха готовност да дадат средства, са Холандия с 13.61 млрд. евро, Белгия с 9.99 млрд. евро, Австрия с 6.13 млрд. евро,Финландия с 3.76 млрд. евро, Люксембург с 2.06 млрд. евро, Словакия - 1.56 млрд. евро, Словения - 0.91 млрд. евро, Кипър - 0.48 млрд. евро и Малта с 0.26 млрд. евро. Дания, Полша, Чехия и Швеция, която не са част от Еврогрупата, също ще отпуснат средства на МВФ. Засега се предполага, че Чехия ще направи доброволна вноска от 3.3 млрд. евро, Дания - 5.5 млрд., Полша - 6.3 млрд. и Швеция - между 6.8 и 11 млрд. евро.
България, Румъния и Унгария, които не членуват в еврозоната, заявиха, няма да предоставят средства на МВФ. На тази позиция е и Великобритания - най-голямата икономика в ЕС, която не е част от еврозоната. Франция обаче вчера изрази надежда, че Лондон може да размисли и все пак да се включи във финансирането на планирания от МВФ спасителен фонд за еврозоната. Това заяви френският бюджетен министър и говорител на правителството Валери Пекрес. Според нея съпротивата на Великобритания е по-скоро символична и предсказа, че правителството на британския премиер Дейвид Камерън ще подкрепи МВФ.
Междувременно вчера в Брюксел започнаха преговорите между представители на страните от ЕС по детайлите на пакта за засилена бюджетна дисциплина, предадоха агенциите. Очаква се т.нар. финансов Шенген да бъде утвърден през март догодина. Дебатите, които трябва да доведат до решения, започнаха при закрити врати.
ПОЗИЦИЯ
Еврото ще преодолее кризата, заяви президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги в първото си обръщение към комисията по икономически и валутни въпроси в ЕП, цитиран от електронното издание "ИЮ Обзървър". Той отхвърли възможността институцията да се включи по-активно в подпомагането на Испания и Италия. Драги също така се обяви против емитирането на еврооблигации.
Междувременно в доклад на ЕЦБ за финансовата стабилност се казва, че разпространението на дълговата криза в еврозоната може да продължи, обхващайки нови страни и създавайки сериозен риск за финансовата стабилност както на единна Европа, така и за света като цяло.
Междувременно в доклад на ЕЦБ за финансовата стабилност се казва, че разпространението на дълговата криза в еврозоната може да продължи, обхващайки нови страни и създавайки сериозен риск за финансовата стабилност както на единна Европа, така и за света като цяло.
Българските депутати се съмняват, че позицията ни е окончателна
Позицията на България, заявена от финансовия министър Симеон Дянков, че няма да участва финансово в създаването на нов спасителен фонд за еврозоната към МВФ, може и да не е окончателна. Това прогнозираха пред "Сега" депутати, включително и от управляващата партия ГЕРБ. Неофициално представител на мнозинството призна, че ако се стигне до натиск от Брюксел, е възможно да има промяна, но все още е рано да се коментира темата в тази посока. "Бойко Борисов може да обяви друга позиция", посочи и лидерът на ДСБ Иван Костов. От БСП пък упрекнаха Дянков, че не е обяснил аргументите си.
"Повече от министър Дянков не мога да кажа", обясни шефът на бюджетната комисия Менда Стоянова. Председателят на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев каза, че се надява на предстоящото заседание на Изпълнителната комисия въпросът да се обсъди. Но личното му мнение е, че България не може да поема солидарна отговорност, защото не е част от еврозоната.
Иван Костов пък заподозря, че премиерът може да промени позицията си, както се е случвало неведнъж. Той изтъкна, че правителството тепърва ще бъде подлагано на натиск. Според Костов важно е Борисов да получи мандат от парламента за това какво може и какво не може да прави, защото България е самотна в тази си позиция, което я прави лесна за пробиване.
"За какво се бори България в тази ситуация? Каква е логиката България да иска да се присъедини към нещо, а да не участва в него?", запита левият депутат Румен Овчаров. Той посочи, че аргументите на Дянков не са ясни и не се разбира защо страни, които са значително по-евроскептични от България, като Чехия и Дания, участват и финансово в този пакт, а България няма да го направи. Овчаров допълни, че няма логика България да държи 90% от валутния си резерв в европейски банки, а да не иска да даде поне част от този резерв, за да спаси финансово част от тях.
"Повече от министър Дянков не мога да кажа", обясни шефът на бюджетната комисия Менда Стоянова. Председателят на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев каза, че се надява на предстоящото заседание на Изпълнителната комисия въпросът да се обсъди. Но личното му мнение е, че България не може да поема солидарна отговорност, защото не е част от еврозоната.
Иван Костов пък заподозря, че премиерът може да промени позицията си, както се е случвало неведнъж. Той изтъкна, че правителството тепърва ще бъде подлагано на натиск. Според Костов важно е Борисов да получи мандат от парламента за това какво може и какво не може да прави, защото България е самотна в тази си позиция, което я прави лесна за пробиване.
"За какво се бори България в тази ситуация? Каква е логиката България да иска да се присъедини към нещо, а да не участва в него?", запита левият депутат Румен Овчаров. Той посочи, че аргументите на Дянков не са ясни и не се разбира защо страни, които са значително по-евроскептични от България, като Чехия и Дания, участват и финансово в този пакт, а България няма да го направи. Овчаров допълни, че няма логика България да държи 90% от валутния си резерв в европейски банки, а да не иска да даде поне част от този резерв, за да спаси финансово част от тях.















