|
| *** |
Изгазих как да е до овчаря, спрях и изтрих потно чело:
- Добър ден, байно! Оттук ли е пътят за хижа "Еделвайс"?
- "Еделвайс" ли? - тъкмо да ми отговори, но смръщи очи и извика: - Ей, Пиетро, недей засича, недей, ти казвам, ще бутнеш шведката!
- Какво има? - огледах се.
- Пиетро, бе, ей го там... - посочи с гегата - Много е вироглав! Все налита на шведката, ама де клещи, де! Като го кастрирам, веднага ще миряса!
- Какво те засяга теб това, байно?
- Е, как да не ме засяга, нали ми е от групата!
Това хич не го разбрах:
- Каква група?!
Той обясни:
- Немци. Тук-таме измешани с шведки, нещо там италианци, англичани.
- Ама ти нали си овчар?! - огледах го.
- Овчар съм - потвърди той. - Ама не гледам овци, щото овцата е животно морално остаряло, тя дава мляко, вълна, месо и от време на време по някой влажен поглед, но печалба не дава и затова се ориентирах къде туристите, скиучител станах - чобанинът заслони очи с длан и извика - Улрих, с краката работи, с краката! Не ме гледай мене, колците гледай, че саде ги насмете!... Ей, прост народ, не ги бива в слалома!
- Не е лесно, а? - констатирах. - Чудя се как се оправяш?
- Що да не се оправям? - засегна се той. - Знаеш ли каква красота е сутрин! Като подкарам стадото, като туря отпред най-ваклия италианец, като размахам гегата и викна "Р-р-я, р-р-я, ди-и-й!", като тръгнат ония ми ти чужденци през снега - народът се трупа отстрани, зяпа и всички цъкат с език и викат "Е това е групата на бай Иван!". На мен, де.
- Браво. И после?
Той засука козиняв мустак:
- После закарам туристите на пистата и те си знаят, суркат се нагоре-надолу, а па аз свиря на кавал или пък се уча да чета. После ги натиря къде бориките да пладнуват, после пак - нагоре-надолу по снега и на залез слънце ги връщам обратно и ги запирам в хотела.
Ех, че идилия! Направо му завидях:
- Ами то всичко това много лесно, бай Иване!
- Абе лесно! - смръщи се байното. - Лесно е с немеца, щото него го подкараш и той върви и даже песен запее, ама италианецът вироглав, току щукне встрани и добре, че е кучето Вълчо, та го върне. То един швед така се беше загубил, та после цяла нощ го търсих из дискотеките и само по хлопатара, дето му бех вързал, успех да го намерим. Абе стока, търчане иска.
- Важното е работата да върви и туристите да са доволни - обобщих.
- Е що да не са доволни? Две седмици редовно поене, стригане и доене, ски по цел ден и дискотеки по цела нощ и накрая, като си заминат, са здрави като добици! - овчарят пак се смръщи и извика през фунията на дланите си: - Джеймс, какво се гънеш като зелен боб, със щеките работи!... А сега, видя ли!... Ей, голям будала, пак ще трябва да го вадя от пряспата! - бай Иван пак ме погледна. - А ти ей оттука тръгни, по пътеката и право в "Еделвайс" ще стигнеш. Айде, сбогом!
- Сбогом, байно!
Той отиде да вади англичанина от пряспата, а аз поех по пътя си...
