Дипломатически скандал разтърси вчера Турция и Франция. Депутатите от френското Национално събрание одобриха закон, който предвижда наказание за отричане на геноцидите, което ще включи избиването на 1.5 млн. арменци през 1915 г. в Отоманската империя, съобщиха световните медии. По време на гласуването пред сградата на парламента се бяха събрали хиляди етнически турци, които протестираха срещу приемането на закона. Документът бе одобрен с много голямо мнозинство от присъстващите депутати, като по-малко от 10 души гласуваха против. Мярката предвижда максимални наказания от 1 година затвор и до 45 000 евро глоба за отричане, че масовите убийства са геноцид. Някои депутати предрекоха, че законът може да "зацикли" при гласуването в Сената, горната камара на парламента, заради предстоящите парламентарни избори във Франция догодина.

Малко след гласуването турското правителство отзова за консултации своя посланик Тахсин Бурджуоглу от Париж. Дипломатът оглавяваше турското посолство в София до 2001 г. Още преди вота в Париж турският премиер Реджеп Ердоган заяви, че ако френският парламент гласува проектозакона, страната му ще приеме поетапно санкции срещу Франция, които трябваше да съобщи по-късно вчера. Ердоган заяви, че законът, основаващ се на предизборни сметки на френския президент Никола Саркози, ще нанесе вреда на двустранните отношения. Наблюдатели припомнят, че стокообменът между двете страни възлиза на 12 млрд. евро и може да пострада от скандала. Ердоган също така подчерта, че наред с 400 000 арменци, живеещи във Франция, в тази страна живеят също и 550 000 турски граждани, а освен това може би "2, 3, 4 милиона френски граждани, които споделят позицията на Турция". Турски журналисти отправиха въпрос към Ердоган и по повод информации, че Саркози не отговаря на телефонните обаждания на президента Абдулах Гюл. Премиерът посочи, че това е дипломатическа несполука и в международната дипломация не може да се допусне такъв гаф. Самият Давутоглу от своя страна съобщи пред журналисти, че френският му колега Ален Жупе му се е обадил по телефона и е заявил пред него, че "разглежда закона като ненужен". Междувременно френският министър по европейските въпроси Жан Леонети заяви, че наказателните мерки, с които се заплашва Анкара, са "лекомислени заплахи". Той се застъпи за спокоен диалог с Анкара.

Френският президент Никола Саркози, който е един от основните противници на членството на Турция в ЕС, заяви през октомври, че ако Анкара не признае убийствата на арменци като геноцид, то Франция ще обяви отричането му за престъпление. Експерти посочват, че действията на Саркози имат за цел спечелването на електорална подкрепа пред президентските избори през април догодина и ще "навреди на френско-турските отношения". Във Франция живее силна 400 000 арменска общност, като нейната подкрепа за Саркози се оценява като важен елемент за преизбирането му за втори мандат.