Като излязъл рано по тъмно да пусне една вода и да пропусне бързия влак, началникът на малка гара в Искърското дефиле забелязал спряла товарна композиция.

- Откъде сега ми дойде на главата тая композиция! - затюхкал се. - Защо не ми е съобщено!... Аз за какво съм тука!...

От тъмното се появил бай Пешо Кантонерина, вторачил се солидарно в призрачната композиция и авторитетно информирал:

- Тая композиция е от некой влак...

Началникът го изгледал свирепо и хукнал да докладва в централното управление. От своя страна бай Пешо влязъл в бюфета за първа бира.

На сутрешното заседание премиерът скастрил министрите:

- Как така ще откриват композиция без мене!... Не била художествена, а товарна?... Няма значение, аз за какво съм тука!

Заседанието минало бързо, понеже по всички точки министърът на финансите мило се усмихвал, което означавало: "Не разбрахте ли, че пари няма? Аз за какво съм тука!"

Било решено следващото заседание да бъде изнесено на въпросната малка гара в Искърското дефиле.

Там пък спряла пътническа мотриса - по разписание и понеже дошло време за стачка. Железничарите и отписалите деня пътници се отправили към бюфета, където едрогърда бюфетчийка ги очаквала зад табела с надпис: "Не пипай стоката! Аз за какво съм тука!"

Всички знаели за какво е тука бай Пешо Кантонерина - да бъде почерпен втора бира, което веднага било и сторено. Защото бай Пешо е местен герой - съден е за нарушаване на международното положение и оттогава живее от спомените си и замезва с вафли.

Съден е, значи, заедно с един, ако го помните, министър Нейчо Неев - за изчезнали товарни композиции по време на ембаргото срещу Милошевич. Бай Пешо, по онова време ревизор вагони на гарата, самоотвержено отстоявал, че композициите са потънали в близкия тунел. Съдът го обявил за "неменяем", както сам се хвали, и покрай него освободил и министъра от отговорност.

А от тунела заизлизали нощем по никое време празни цистерни, платформи и покрити вагони...

Едва преполовил втората бира бай Пешо, когато машинистът изведнъж скочил и хукнал навън с викове: "Ей, стой ма!... Къде ръгна!... Аз за какво съм тука!..."

Всички видели как мотрисата се източва обратно към столицата. На слисания машинист началник-гарата предал, че германска банка я изтегля от обращение, не била изплатена. Обслужващата бригада се посуетила за какво е тука, па взела компромисно решение да поддържа стачна готовност в бюфета.

Междувременно намножилите се с годините около тунела цигани вече разкачвали композицията пред погледа на безпомощния началник-гара и с отмъстителното одобрение на пътниците.

Тогава в центъра на суматохата се появило правителството. Пътници и железничари излезли на перона, а циганите насядали в очакване да задимят скарите.

Премиерът посочил циганите и рекъл назидателно:

- Ако всички българи работехте като тях, кризата да си беше отишла на първи април, както ви каза Дянков!...

По идея на финансовия министър било решено да се извадят релсите и заедно с товарния влак да се продадат като скрап, а с парите да се изплатят обезщетения на съгласните да се самоуволнят железничари.

Специално за журналистите премиерът произвел новина - режисьорът Кончаловски му се обадил да снимат продължение на "Влакът беглец" с негово участие.

- А ние за какво сме тука? - попитали пътниците.

- Сърдете се на тройната коалиция - посъветвал ги премиерът и поел с правителството да откриват едни изчезнали язовири.