- Ха! Коледа! Глупости! - мърмореше си старият Скрудянков, докато отключваше вратата на финансовото министерство. Бронзовата лъвска глава на дръжката го погледна и подличко намигна, но той реши, че му се е сторило и не й обърна внимание. - Напукали се с греяно вино и баварски вурстчета и се веселят! Ако не бяхме ние да им осигурим тая чуждестранна инвестиция, щяха да видят вурстчета чак на следващите избори! Коледа им се приискала, моля ви се...

Зад заключената врата на министерството го чакаше...

- Изненада!

Трите немирни племенници - Хюи, Дюи и Луи, се бяха спотаили зад фикуса и изскочиха като дяволчета от кутийка за подаръци.

- Чичо Скрудянков, чичо Скрудянков, какво си ни приготвил?

- Нищо - отвърна сърдито старият Скрудянков. - Световна криза е - подаръци ще няма за никой, но от сърце...

- И за мен няма да има нова слушалка? - обидено попита племенничето Хюи Цветанов. - Аз как ще подслушвам лошите чичковци?

- Аз си нося кутийката с дарения за болните деца - рече племенничето Дюи Константинов. - Пусни петаче, моля те!

- Тия, дето искат да се грижат за болните деца, да си направят търговско дружество - рече поучително старият Скрудянков. - Хем напират да се грижат за някого, хем искат друг да им плаща...

- А нещичко за бедните, унижените и оскърбените? - раздрънка скаутската си касичка племенничето Тотю-Дюи Младенов.

- Да си намерят работа! - заяви твърдо старият Скрудянков. - Който не се осигурява на реалната си заплата, няма да яде! Те и без това сега само къркат...

Племенничетата се разреваха и тръгнаха да търсят скрити резерви, а Скрудянков се изкатери в стаята за почивки, нахлузи нощната шапчица и се гушна под завивките.

Постепенно се смрачи, лампичките на уличната коледна украса угаснаха - заради кражба на кабели или заради икономия, по стените затичаха странни зловещи сенки...

Три от тях се повъртяха по тавана, после лекичко се спуснаха до креватчето на стария Скрудянков.

Духовете на отминалата Коледа, на сегашната Коледа и на следващата Коледа.

Духовете поклатиха критично глави и преминаха към традиционната коледна наказателна акция.

- Аз ще му разкажа играта! - заканително рече Духът на отминалата Коледа.

- Не, аз ще му разкажа играта! - настоя Духът на сегашната Коледа.

А Духът на следващата Коледа само тайнствено се почеса по мършавите ребра, преброи си ги - май всички бяха на място, и загадъчно се усмихна:

- А може би аз вече съм му я разказал?

...

Старият Скрудянков се събуди целият в студена пот.

- Баси съня - рече той. - И кво сега - трябва да запея коледни песни ли? Това да не ви е "Х-фактор"!

И посегна към бюджета, за да провери какво още може да бъде икономисано. Задраска една цифричка, провери сбора и душата му запя...

Коледната песен на Скрудянков...