Европейската комисия отправи сериозни критики за липсата на реформи в областта на образованието и за първи път постави конкретни срокове, в които трябва да бъде приета законодателната рамка за тях. До средата на 2012 г. България трябва да разполага с два закона - за предучилищното и училищното образование и за висшето образование. Това е една от препоръките в доклад на ЕК за постигането на целите, заложени в стратегическата рамка за европейско сътрудничество в образованието.



България е забавила значително реформата в областта на висшето образование, посочва Европейската комисия. Тя препоръчва подобряване на качеството на обучението чрез инвестиции в квалификацията на преподавателите и стимулиране на сътрудничеството между университетите и индустрията. За пръв път и европейските експерти посочват това, което бизнесът повтаря от години - че не се разработват приоритетно важни за икономиката на страната технически специалности. Те препоръчват да се увеличи конкуренцията между висшите училища и да се подобри управлението на университетите. Реформата включва още увеличаване на мобилността на студентите и модернизиране на учебните програми.

Бавният напредък в областта на законодателството затруднява достъпа до висше образование и подобряване на качеството, а оттам - и бързия икономически растеж, смятат експертите на Еврокомисията. В анализа се отбелязва, че въпреки увеличението през последните години делът на висшистите у нас все още остава под средното равнище за ЕС - през 2010 г. младите (на възраст 30-34 години) с диплома от университет са 27.7%, докато средното за Европа е 33.6%. Според ЕК България трябва да обърне повече внимание на висшето образование, за да постигне целта до 2020 г. висшистите у нас да са 36%.

В началното и средното училище пък Европа иска да види у нас подобряване на образователните резултати. В доклада се припомня, че средните постижения на 15-годишните български ученици от последното изследване PISA 2009 са много ниски. За пример се посочва, че всеки двама от петима ученици у нас имат ниски постижения в основните умения, което е най-слабото представяне за ЕС. 41% от 15-годишните българчета попадат в групата с най-ниско ниво на четивна грамотност, докато средното ниво за ЕС е 20%. Още по-голяма е разликата в представянето по математика - с ниски постижения са 47.2%, докато средното за ЕС ниво е 22.2%. Повече от два пъти са и учениците на дъното по природни науки спрямо средния дял за страните от ЕС, участвали в изследването - 38.8% в България спрямо 17.7% в ЕС.

Финансирането на образованието като процент от БВП продължава да е под средното равнище, отбелязва още докладът. Припомня се, че ГЕРБ намали през 2010 г. с 20% бюджета на просветното министерство и държавните университети. Драстично бяха орязани и парите за национални програми в средното образование - от 263.4 млн. на 30 млн. лв. от 2009 г. до сега, което според анализаторите има силно въздействие върху реформите в средното училище. Тук бюджет 2012 отбелязва леко подобрение на парите за университетите и средните училища. Не се очаква и увеличение на сумата за програми, но за това ще има окончателно решение през април.

Единственият показател, по който страната ни е близо до средното в 27-те държави членки, е ранното отпадане от училище - 13.9% у нас при 14.1% за Евросъюза, отбелязва докладът.

Двата най-важни закона за образованието са многократно отлагани от 2009 г. насам. Наскоро бяха представени идеи за училищния закон, а пред студенти просветният министър Сергей Игнатов обеща нов закон за висшето образование през февруари.

ЕК обаче иска от България и стъпки за преодоляване на бедността, промотиране на социалното включване и по-специално за уязвимите групи, да се вземат мерки за модернизиране на публичните услуги по наемане на работна ръка и да се подпомагат младите хора със слаби умения.