В отчаян опит да навакса закъсненията и да спаси от провал усвояването на еврофондовете правителството се кани да създаде истински хаос във водния сектор, връщайки го в годините на социализма. На сайта на Министерството на регионалното развитие бе публикуван проектозакон за водите, който предвижда тотална промяна в собствеността и управлението на ВиК дружествата. Държавата ще национализира основния актив на дружествата - инфраструктурата (тръбопроводи, колекторни, пречиствателни станции и др.).



В момента мрежата се води собственост на съответните дружества, някои от които са 100% държавни, други са 100% общински, трети са държавно-общински, а четвърти случай е "Софийска вода", която е концесионер на водоснабдителната и отвеждащата инфраструктура на столицата. Различните форми на собственост на ВиК предприятията са резултат от предишния опит за реформа, проведен със заема от Световната банка. Целта тогава бе децентрализация. Предвиждаше се поетапно дружествата да станат собственост на общините, а след това самите общини да започнат да привличат частно финансиране чрез концесиониране на дейността и мрежите. Това се случи само със софийското водоснабдяване. Опитите за концесиониране на други ВиК дружества в страната претърпяха провал.

Сега държавата се кани да прави обратното - да одържави мрежата и ВиК услугите и да концентрира управлението - чрез подчиняването им на регионалното министерство и чрез намаляване на броя на операторите. Странно е как ще бъде изпълнен този план при "Софийска вода", в която мажоритарният собственик е чуждестранна частна компания. Според експерти най-вероятно държавата ще вземе общинския дял в дружеството, но това едва ли може да се случи толкова лесно при наличието на действащ договор между чуждия собственик и Столична община за 30 години. Друг е въпросът какъв сигнал би било това за инвестиционната среда в България. Още тази година сегашните над 50 ВиК фирми да бъдат окрупнени до 28 - колкото са областите.

След реорганизацията държавата ще трябва да харчи стотици милиони от бюджета, за да финансира или съфинансира проектите за обновяване на мрежата. Според експерти са нужни над 3 млрд. лева само за най-належащите реконструкции. От мъглявите обяснения на управляващите се разбира, че спешно сменят курса, защото това е единственият шанс да се ускори усвояването на еврофондовете. Идеята е България да пришпори по-малко на брой, но по-големи проекти, за да използва повече евромилиони от Брюксел.

В последните дни на 2011 г. регионалният министър Лиляна Павлова обяви, че предстоящата реформа ще е болезнена за мнозина, но цената на водата няма да скочи. Точно обратното каза обаче най-новият заместник на Павлова Добромир Симидчиев, чийто ресор е тъкмо водният сектор. "Ще се направи преоценка на активите на ВиК и това ще доведе до увеличаване на цената на водата, макар и плавно във времето", призна в интервю за Медиапул зам.-министърът.

Според експерти плановете на правителството за водния сектор са неясни, недомислени и всяко прибързване е вредно. Отново се прокрадва и предизвикалата много критики идея за въвеждане на единна цена на водата за цялата страна. Това предложение може да доведе до драстично поскъпване в някои региони на страната, без да падне цената в други, където кубикът струва скъпо. През миналата година в София, където водата е от язовир "Искър", цената бе 1.28 лв. на кубик без ДДС, а в Добрич, където водата се изпомпва от голяма дълбочина, тарифата е почти двойно по-висока. Дори и според зам. регионалния министър Симидчиев е по-добре да се запази сегашният модел на ценообразуване на регионален принцип.

Според председателя на парламентарната комисия по регионална политика Любен Татарски реформата в сектора трябва да започне възможно най-скоро, за да може да се модернизира ВиК инфраструктурата, а оттам да се подобри и качеството на водата. "Вероятно цената няма да бъде еднаква, тъй като тя зависи от разходите, които правят операторите по нейната доставка", заяви пред в. "Сега" Татарски. И сега по закон цената зависи от разходите на дружествата по доставяне, пречистване и др., които съвсем логично зависят от изправността на мрежата например.



РЕСУРСИ

По-голямата част от страната не е заплашена от воден режим за питейни нужди през януари, успокоиха от екоминистерството. Въпреки това ситуацията е тежка - язовирите са полупразни, Враца и Монтана са на нощен воден режим, а ведомството на Нона Караджова призова ВиК дружествата, вецовете и другите големи ползватели на вода да пестят наличните ресурси. Спряно е използването на вода за производство на ток в десетина язовира, сред които е и намиращият се край столицата "Искър". Причината за липсата на вода е необичайно сухата година.

Режим за питейни нужди може да има чак напролет, ако водоемите не се напълнят от топенето на снеговете. Падналият оскъден сняг дава надежда, че няма да се стигне дотам. Това обаче не важи за селищата, които се снабдяват с вода от реките. Причината е, че реките все още са празни, а състоянието им се оценява като кризисно. "Миналата година бе по-суха, с по-малки от средните валежи, но в това няма нищо драматично", коментира пред "Сега" доц. Илиян Господинов от НИМХ-БАН. Според него пълненето на големите язовири не е толкова зависимо от отделните сезони и една по-суха зима не нарушава водния им баланс.