ZIP
“Сега в Персийския залив има само няколко стари американски гемии в порта в Бахрейн”.
Не съвсем точно, но тенденцията е вярна. Само, че причините са други.
Наскоро, Националния Комитет на Американската институция за външна политика (NCAFP) публикува своя анализ и препоръки към изпълнителните власти за бъдещите Американо-Ирански отношения. Те почиват на ясното разбиране за лидерската позиция на Иран /независимо като монархия със шейх или ислямска република/ в Персийския регион. Нейната роля на идеологически /религиозен/ лидер може да бъде използувана да се балансира със претенциите на Саудитска Арабия за същата роля. А що се отнася за военната опасност от Иран като ядрена сила, то тя ще бъде проблем /като се има в предвид обсега на носителите/ само за Израел и Русия.
В обозримо бъдеще съществува реална възможност Иран да преосмисли потенциалните си „врагове” и „съюзници”. За да се направлява съзнателно този процес NCAFP е изработил ред препоръки от които само няколко резюмирам тук:
1. Основните средства за „воюване” срещу Иран да бъдат “tracking of the money stream”, особенно паричните потоци към Hezbolah /което да се отслаби Сирия/, както и авоарите в международните финансови институции. С една дума същата политика, която беше приложена към Либия, и която реши изхода от войната преди още да са започнати военните действия (от НАТО междувпрочем, не от Америка).
2. Поощряване на Турция за по-активна външна политика в региона, не само в Арабския, но и в останалия мюсюлмански свят.
3. Пренасочване /и концентриране/ на основните американски военни сили към Тихо-океанския регион. Това е официално потвържение на една истина, която ние съзнавахме поне от 10-ина години. Китай е основния враг на САЩ. Това бе съвсем наскоро потвърдено от Президент Обама, който индиректно призна че Арабския свят и „тероризма” съсвсем не са основната заплаха за националните интереси на САЩ, и че арабските и мюсюлмански страни са потенциални съюзници на САЩ в един евентуален глобален конфликт.
Така че, действията на американсците в Персийския залив съвсем не са продиктувани от „страх”, ами от разум. Нещо, което много ми се ще да видя и всред родните политически стратези и коментатори. Емоциите ги имаме. Те са очевадни.