И през миналата година осигурените българи продължават да намаляват, а осигурителният доход - да изостава от очакванията на правителството. Това става ясно от последните данни на Националния осигурителен институт и държавната статистика.
Около 300 000 работещи българи не внасят осигуровки, показва сравнение между данните за осигурените лица на НОИ и за заетостта на НСИ за третото тримесечие на 2011 г. Според статистиката заетите са 3.018 млн. души, докато осигурените са 2.716 млн. Голяма част от тези хора вероятно изкарват пари на черно и затова не внасят осигуровки.
По различни оценки делът на сивия сектор е 20-30%, а в годините на кризата укриването на данъци и осигуровки се върна на нивата от 2003-2004 г. Някои категории граждани обаче могат съвсем законно да работят и да не се осигуряват - еднолични търговци, свободни професии, управители на фирми, занаятчии и др., които са се пенсионирали. По данни за 2010 г. броят им е бил около 100 000.
Още един ефект на кризата се забелязва в данните на НОИ - броят на осигурените българи като цяло намалява. Миналата година те са средно 2.666 млн., показва справката към октомври. Това е със 165 000 по-малко от средния им брой за 2010 г. - 2.831 млн. От осигурителния институт очакваха в края на годината внасящите осигуровки да се увеличат, но това едва ли се е случило, тъй като през зимните месеци заетостта по традиция спада. По план осигуровки през 2011 г. се очакваше да внасят 2.815 души, т.е. около 150 000 не са успели да започнат работа.
Изоставане има и в средния осигурителен доход, който измерва доходите, върху които се правят осигурителни вноски у нас. Държавните финансисти очакваха да е близо 610 лв., но окончателният му размер вероятно ще е с 10 лв. по-нисък. По данни към октомври той е едва 588 лв. Покрай премиите, раздадени през декември, вероятно леко ще се повиши, но едва ли ще стигне дори 600 лв. За сравнение през 2010 г. разминаването между план и отчет беше по-малко от 3 лв. - вместо 573 лв. средният осигурителен доход стигна 570.33 лв.
Заради по-ниския осигурителен доход и по-малкото осигурени лица НОИ приключи 2011 г. с 280 млн. лв. непланиран дефицит. Проблемите с бюджета на общественото осигуряване се задълбочиха, въпреки решението на правителството през 2011 г. да увеличи вноската за пенсия с 1.8%. Сгрешените прогнози костваха поста на управителя на НОИ Христина Митрева, въпреки че за техен автор се сочеше финансовото министерство. Не помогна и административното налагане на по-високи осигурителни прагове в 47 икономически дейности. От самото начало работодателите предупреждаваха, че административното повишаване на осигурителната тежест няма да доведе до повече приходи в общественото осигуряване, а ще последват непредвидени съкращения и увеличаване на сивата заетост.
|
|
|
Брой 4286 (6) 09 Януари 2012
. Или попитай наш'те "яки дупцета" със почти 60% "частно" (Професионални пенсионни фондаве - 12% + 5% "допълнително-задължително" и само 13% държавно-обществено), не могат да стигнат и минималната социална пенсия.