"С голямо разочарование научихме, че парламентът е отхвърлил законопроекта за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Надяваме се, че правителството ще предприеме действия за приемането на законопроекта в настоящия му вид през следващата сесия на парламента." Това написа в гневно официално съобщение преди няколко месеца американският посланик Джеймс Уорлик минути след като ГЕРБ бламира собственото си правителство и отхвърли още на първо четене новия закон. Той предвижда възможността за т.нар. гражданска конфискация (отнемане на пари и имоти, без да има наказателно производство и присъда). Уорлик обяви, че този ход на управляващите е сериозна стъпка назад.

И до момента няма логично обяснение



защо бе блокиран законът



и защо това трябваше да стане след добре разигран парламентарен театър. Въпросният проект бе предложен от кабинета на ГЕРБ, получи одобрението на комисиите в Народното събрание само с гласовете на мнозинството. Накрая пак то си го свали.

Със сигурност за дипломатите не е тайна, че мнозинството се дирижира от премиера. Без значение как ще стане отиграването в НС. В случая със закона за престъпното имущество 71 депутати от ГЕРБ гласуваха за него, но те бяха "преборени" от 95 опозиционни народни представители. Формалната причина е отсъствието и отказът от вот на други над 40 гербери. Това стана, докато същата тази власт разиграваше противоположен сценарий. Тя направи и невъзможното да докара до парламента въпросния проект при очевидно погазване на човешките права, но с обещанието резултатите да са благородни.

Властта проправяше път на закона въпреки унищожителните критики на бизнеса, адвокати, политически сили и неправителствени организации. Докато получаваше критики отвътре обаче, печелеше похвали зад граница. Тя бе насърчена дори в междинния мониторингов доклад на Еврокомисията. Затова още веднага след отхвърлянето стана ясно, че американско-европейската подкрепа за ГЕРБ - поне по отношение на борбата с организираната престъпност, е силно разклатена. Реакцията на Уорлик бе последвана от подобни, макар и не толкова публични, и от основните играчи в Европейския съюз като Франция, Великобритания, Германия, Италия. И бе ясно, че те



няма да забравят цирка, спретнат от ГЕРБ



И премиерът Борисов се обърна на 180 градуса и обяви, че законът ще бъде приет приоритетно. Преди няколко дни новата правосъдна министърка съобщи, че до края на месеца новият законопроект за конфискация ще бъде готов, а промените в него ще са козметични. Сега вече твърди, че не е била разбрана. Тя изрично обаче обърна внимание, че най-спорната част в проекта - за гражданската конфискация, ще присъства в закона. Ако законът бъде гледан и приет само с дребни изменения на предишния проект, то със сигурност ще създаде работа на Конституционния съд. А нещата отиват точно натам, след като се оказа, че докато новата правосъдна министърка крои на глас планове, депутатите от ръководството на ГЕРБ, начело с Красимир Велчев, написаха собствен законопроект и го внесоха в парламента. В една седмица се случват доста странни неща по линията правителство - парламентарна група. В понеделник, докато заседаваше икономическата комисия на парламента, пред която министър Трайков иронизира саркастично забраната за проучване и добив на шистов газ, депутати от ГЕРБ написаха проект за безсрочен мораториум. Аналогична е случката и с министър Ковачева и ПГ на ГЕРБ. Тя не се противопоставя на закона, но е странно, че не е уведомена, че депутати от мнозинството внасят новия законопроект, който всъщност се оказа подобие на отхвърления закон "Попова".

Тогава кому бе нужен целият този парламентарен театър? Кого заблуди вътрешният министър Цветанов с изказването си малко след отхвърлянето на закона в пленарната зала, че предстои драматично пренаписване на закона преди повторното му внасяне. И обясни какво има предвид - не може да се иска от хората да доказват доходи и да пазят бележки за 15 години назад, както се предвижда в проекта, след като дори данъчните търсели за не повече от 5 години назад. Ако обаче се приеме това, то би означавало на практика невъзможност да се търсят и конфискуват имущества, натрупани в началото на прехода.

Ако има нещо сигурно, то е, че управляващите на практика нямат полезен ход. От една страна, са под силния натиск на САЩ и Еврокомисията да пуснат т.нар. гражданска конфискация. От другата е нежеланието на мнозинството да го направи. Този закон дава възможност за политическа и икономическа разправа. Но най-главната съпротива срещу него не е поради това, а защото може да удари спонсорите на властта.

Точно отказът на тази власт да пипне престъпното имане на мафията обаче може да я разклати силно - и във вътрешен, и особено в международен план. И ако икономическата криза може да се смили над нея, то излъганите надежди, че ще направят нещо срещу организираната престъпност, със сигурност ще се отразят на броя бюлетини за ГЕРБ на предстоящите избори.