|
| *** |
Лиляна Павлова, МРРБ: Министър Цветанов го нямаше в България. Затова аз поех тази функция. И мисля, че успяхме да постигнем много добро сътрудничество и координация с колегите от МВР, от Охранителна полиция, от Гражданска защита - като общо понятие, защото все пак вече се казва Пожарна безопасност.
ДН: Да де, ама вие - началник на всички тия структури, пълни с мъже. Момешка работа е това. Уплашихте ли се?
ЛП: О! Аз... (Отдръпва се с ръка на гърдите, изразява решителност.) Няма причина да се уплаша. Работихме прекрасно и нямах проблем. Не мисля, че е мъжко, малко сексистки звучи. Кое е мъжко, що да е мъжко? Въпросът е човек да е уверен, да е убедителен, да знае какво прави и да го прави решително.
ДН: Права сте.
ЛП: На мен тази решителност не ми липсва. И може би затова колегите проявиха и разбирането, и уважението към това, което казвам, да се случва, и то се случва.
ДН: В едно правителство, доминирано от мъже, да изберат вас за началник на щаба...
ЛП: Явно съм надеждна.
ДН: Браво, да.
...
ЛП: ...Имах сериозни разговори с водачите на снегорини, които се опитваха дори пред очите ми да...!
ДН: Я опишете един такъв разговор.
ЛП: То тоя разговор може би е много, меко казано.
ДН: Викахте?
ЛП: Амии... За да ме чува добре. За да съм сигурна, че ме чува добре, той беше нависоко в кабината.
ДН: Моля да го изиграем. Моля ви! Какво... отивате при него...
ЛП: Аз, аз... Той като ме подмина на 50 см от мене в този безумен вид (с вдигнато гребло и не ръсейки химикали - б.р.)... Вътрешното ми възмущение - включително като данъкоплатец, нали, в крайна сметка това са парите на всички нас.
ДН: И кво? Кво прай бе, човек?
ЛП: И тръгнах след него. Настигнахме го. Слезнах от колата и го питах какво прави, как го прави... Не показа дали ме е познал, или не ме е познал, но той беше в шок, защото може би не очакваше аз така да му скоча. Той не можа да ми отговори адекватно на нито един от въпросите.
ДН: Какво каза?
ЛП: "Кой ви координира?" - "Ами обадиха ми се по телефона." - "Кой ви се обади?" - "Ами обадиха ми се." - "Що не чистите?" - "Чистя." - "Е, как чистиш, като видях, че не чистиш!" - "Ма не е вярно, чистя." - Е, защо не хвърляш пясък, сол?" - "Не е вярно, хвърлям". Викам: ехееей...
