При нас, в Долно Пешкирево, краят на света беше миналата седмица!

Нема майтап!

Значи, като започна големият сняг, първо ни спре водата. Обаче ние внимание на това въобще не обърнахме. Всеки си има поне бъчва червено в зимника - що му е вода? А иначе снегът вали, направо извира! И един студен вятър като фучи - екшън!

След водата, оппа, изчезнаха и телевизиите! Няма ги! Само едно бучене и черти. Бомба ли ретранслатора удари, самолет ли кабела прекъсна? Обади се кметският наместник Цанков в Центъра да пита кво става, а оттам му казали: "Не гледаш ли ква виелица е!". Това му казали, а после връзката прекъснала. Единствено пиукане и "Абонатът е извън обхват!"

- Бе, как извън обхват! - учудил се до неузнаваемост Цанков. - Центърът пък извън обхват?

Опитал се спешно с партийното ръководство да се свърже, по партийна линия да разбере накъде отиват нещата, обаче ядец! Джиесемът му изведнъж изключва! Тишина! Чуди се той, мае се: "Кво му стана на тоя джиесем?". Кво му е станало? Ми те и нашите, и те направо мъртви. Поне някое съобщение да ти изпрати, да ти предложи спешно в томбола посредством есемес да се включиш, "Форд Фиеста" да спечелиш" - нищо! Само дисплеят ти свети и ти съобщава, да турнеш телефона на зарядното, щото и токът му е на приключване... Бе да го турнеш, ама то и токът, дето от контактите тече, и той спря!

Това вече почна здраво да ни тревожи. Щото водата майната й, джиесемите - издържа се, бивало е със седмици извън обхват да сме, телевизиите - и без тях може, ще устискаме някой и друг месец, без Бойко всяка вечер да ни обяснява колко магистрали ще открие и как ще вземе да се ядоса и да уволни някой министър... Обаче токът? Как да изкарат свинското и пилетата по фризерите без ток? Това вече си е едно наистина сериозно природно явление. Не може човек внимание да не му обърне!

Както и да е, наизнесохме фризерите по дворове, провесихме свински бутове и телешки филета по терасите, януари температурата им под нулата да крепи и се събрахме мъжете в селския бар "Наздраве!" положението да обсъдим. Щото снегът вали, въобще не спира! Върти го вятърът, трупа го на преспи, зарива Долно Пешкирево и няма ни трактор по шосето да забучи, ни фарове на снегорин през виелицата да просветнат, ни линейка откъм Центъра да завие - сигнал някакъв светът и държавата да ни дадат: "Горе главата, тука сме!".

И седим ние в "Наздравето", отпиваме всеки от своята си напитка, дето от личното си мазе я е донесъл, и е едно тихо, едно скръбно - направо все едно си в някое предприятие, дето го преструктурират по европейски и сега шефът ви е събрал в стола да ви прочете списъка на съкратените.

- И динозаврите така са измрели! - нарушава тишината Кико Дискъвърито. - Първо слънцето се е затъмнило, след това такива студове са захванали, че само бозайникът е успял да се оправи!

- Те маите си го казаха! - въздиша друг откъм ъгъла. - Ама кой да ги чуе!

- Покайте се! Грешни сте! - обажда се и поп Пешо, щото здраво още от сутринта се е насмукал. - В катрана ще врите, от мене да го знаете!

- Айде, айде! - прекъсва го бившият партиен секретар, а сега шеф на тукашната "Атака", Сюлемезов. - Всичките ти шефове агенти се оказаха!

- Никакви инструкции от Центъра не идват! Това мене най-много ме тревожи! - отпива от чашата си и кметският наместник Цанков.

Изобщо мрак и край на света! Поседяхме, колко поседяхме в "Наздравето", пък си тръгнахме през снега и виелицата - всеки с най-близките си, края на света да срещне! А там кво? Ми то, докато ние сме страдали и сме се вайкали, по някакъв магически и известен само на данъчните начин тазгодишните съобщенията на всички, за това кой колко дължи и в какъв срок трябва да плати, пристигнали!

Ей, олекна ни! И голямо пиене и псуване падна, щото кой пък нормален човек, колкото и радостен да е, че краят на света се отлага, няма да се разпсува, като си прочете годишното писмо откъм данъчните!