Още преди седмица Искра Фидосова бе категорична, че опозицията се опитва да внуши на българското общество, че има постоянно насилие в МВР, което не било така. |
Резултатът от работата на комисията е предизвестен, защото ГЕРБ вече публично обяви, че застава зад вътрешния министър Цветан Цветанов и МВР. "Смятаме, че опозицията се опитва да внуши на българското общество, че има постоянно насилие в МВР, което не е така", обяви от парламентарната трибуна зам.-председателят на ПГ на ГЕРБ Искра Фидосова преди седмица.
Заради споровете кои случаи да станат обект на внимание на парламента се стигна до още един парадокс - новият орган ще разгледа и ще се произнесе по три съвършено различни случая. Опозицията настояваше да има отделни комисии. Първият случай е за самоубийството на Стойчо Стоев - единствения заподозрян за отвличането и умъртвяването на 18-годишната Мирослава Николова от Перник. И до момента няма смислено обяснение как се е случило това в присъствието на тренирани антимафиоти и защо човек с присъда и текущи разследвания има законно издадено разрешително от МВР за три оръжия. Вторият казус е с битото семейство в Мировяне. При него двамата съпрузи и дъщеря им се оплакаха, че са били обект на насилие, въпреки че не са оказали съпротива, когато МВР изпрати 25 тежковъоръжени полицаи да ги арестуват заради контрабанда на цигари без бандерол. В крайна сметка бяха открити само 5 кутии. Третият случай е за политически натиск при разследването на кандидат-депутата от ДПС Иса Бесоолу, обвинен, че е присвоил от община Павел баня 28 000 лв. Вътрешният министър Цветан Цветанов заяви, че зам.-шефът на движението Лютви Местан е оказвал натиск на разследващите. Самият Местан обаче каза вчера, че именно вътрешният министър е човекът, който упражнява натиск, затова въпросът ще бъде отнесен до Съда по правата на човека в Страсбург.
ГЕРБ отказа комисията да се сформира на паритетен принцип, както предложиха червени, сини и ДПС, за да е гарантирана независимостта на органа, и взриви парламента. "Защо мислите, че комисия, доминирана от опозицията, ще работи по-безпристрастно и достоверно, отколкото тази, която ние предлагаме? Ние не искаме тази комисия да се превърне в орган за набавяне на политически дивиденти и преследване на хора от изпълнителната власт", запита зам.-председателят на групата на ГЕРБ Искра Фидосова. В нескопосаните си опити да омаловажи скандала пък председателят на новия орган Красимир Ципов запита защо в предишни мандати на Народното събрание не е имало комисии срещу полицейско насилие. "Всяко внушение, че такава анкетна комисия едва ли не ще разследва сама себе си, няма как да е вярно", отсече той.
Опозицията бе на съвсем различно мнение. "С предложението си ГЕРБ ни казва - ние ще проверяваме сами себе си, а вие ще участвате за пълнеж, за декор, за легитимация", възмути се Мая Манолова от "Коалиция за България". Според нея бъдещият орган ще е бутафорен театър, в който ГЕРБ ще играят доброто и лошото ченге, както и ръкопляскащата публика. Соцлидерът Сергей Станишев допълни, че целта на органа е да замете следите и да работи в интерес на ГЕРБ.
"Няма как депутати от ГЕРБ да разследват Цветан Цветанов, като гледаме как го защитават. Това значи, че ще се направи комисия за прикриване", бе категоричен и лидерът на ДСБ Иван Костов. "Няма да ни затворите очите", допълни и Христо Бисеров от ДПС. Представители на БСП и ДПС заявиха, че следващата стъпка е да поискат вот на недоверие.
-------НАМЕРЕНИЯ----
Първоначалното намерение на ГЕРБ бе комисията да се състои от 13 депутати, шестима от които, включително и председателят, от мнозинството, по двама от БСП и ДПС и по един от "Синята коалиция", "Атака" и независимите. Така на практика с гласа на независимия управляващите си гарантираха мнозинство. Опозицията пък искаше всички групи да имат по двама представители в десетчленна комисия. След отказа на БСП, ДПС, "Атака" и сините да участват органът остана само със 7 членове - 6 от ГЕРБ (Красимир Ципов - председател, Димитър Лазаров, Цветан Сичанов, Пламен Нунев, Емил Радев, Румен Иванов) и независимият Димитър Колев, който, след като напусна РЗС, прехвърли субсидията си към ГЕРБ.
-------СТАТИСТИКА----
По казуси, свързани с полицейско насилие, от 1998 г. досега България е била осъдена от Европейския съд в Страсбург да плати над 900 хил. лв. обезщетения на пострадали. По 23 от тези дела са констатирани едновременно бруталност на органите на реда и липса на адекватно разследване след това. Потърпевши са 31 души, като една трета от тях са починали вследствие действията на полицаите. Въпреки това в нито един от тези случаи не се е стигнало до осъждане, нито до дисциплинарно наказание на служител в МВР.
Според изследване на "Отворено общество" през последните години има увеличаване на полицейското насилие. Проучването е направено по публикувани в медиите случаи за периода 2004-2010 г. През 7-те години от разгледания период са регистрирани общо 55 случая. Най-малко са регистрираните случаи през 2005 г. - 4, а най-много през 2010 г. - 13.
Голям проблем е обстоятелството, че прокуратурата обикновено отказва да образува разследвания за полицейско насилие, докато не бъде извършена вътрешна проверка в МВР. Тези проверки винаги приключват с изводите, че няма извършени престъпления, като понякога се налагат леки дисциплинарни нарушения. Нещо подобно стана и в случая със семейството в Мировяне. Прокуратурата образува дело срещу тях за петте кутии цигари без бандерол, но обяви, че няма да образува разследване за полицейско насилие, докато не приключи проверката в МВР. При случая с полицейското насилие в Кърджали, където полицаи биха баща и дъщеря в дома им, дълго време държавното обвинение отказваше да образува дело. По-късно все пак го образува, но и до момента - две години по-късно, няма произнасяне. Обикновено прокуратурите приемат изводите на МВР и отказват да предадат на съд участвали в полицейско насилие. Още по-голям проблем се получи, когато цивилни, а не военни прокурори и съдилища се занимават с провиненията на полицаите. Оттогава на практика няма нито една присъда за полицейско насилие.