Петмилионна Шотландия е като кораб, чийто екипаж е поел курс към независимост, но самите пасажери като че ли не желаят да доплават до свободния бряг.

"Съгласни ли сте Шотландия да бъде независима държава?", това е въпросът, на който шотландците трябва да отговорят на референдума, който самостоятелно управляващата Шотландска национална партия (ШНП) планира да организира през есента на 2014 година. Наскоро пред парламента в Единбург нейният лидер Алекс Салмънд, който е премиер, изброи няколко причини, накарали го да разпореди на кораба курс към независимост. Първата цел е да



повиши "националния адреналин"



на колебаещите се шотландци: "Нашата нация е благословена с природни ресурси, умни хора и силно общество. Ние имаме независимо образование, правосъдие и здравеопазване. Те са високо оценявани в света. Смятам, че ако свържем богатството на земята си с благосъстоянието на народа ни, може да създадем по-добра държава".

Пред депутатите "капитанът" представи и чисто прагматични причини - независимостта ще даде на страната му пълна свобода в икономиката (създаването на работни места, данъчната политика, повече инвестиции, по-висок растеж), което ще ускори възстановяването на икономиката и подобряването на жизнения стандарт.

Исторически погледнато, Салмънд и партията му, създадена през далечната 1934 г., имат основания, а и самочувствие да претендират за независимост. Шотландското кралство е било независимо от 843 до 1707 г. - това прави 9 века. Докато под британската корона Шотландия е била само 3 века - от 1707 до наши дни. Получава се съотношение 3:1 в полза на независимостта. Освен това шотландците не са били просто някакъв етнос, населяващ британските острови - през 1603 г. техният крал Джеймс VI става английският крал Джеймс Първи. През 1707 г. шотландският парламент подписва (заедно с английския) Акта за уния - така се образува Обединеното кралство - Великобритания, което още същия век започва да демонстрира имперска мощ. В известен смисъл британската империя е "зачената" от шотландците.

До 1707 г. Англия и Шотландия често воюват помежду си, след това войните спират, но далеч по-мощният Лондон налага своя начин на управление в най-северната част на острова. Това продължава до 1999 г., когато лейбъристкото правителство на Тони Блеър започва политиката на деволюция - прехвърля част от правомощията си на три от четирите британски провинции - Шотландия, Уелс и Северна Ирландия (четвъртата провинция е самата Англия). Всъщност става дума за засилването на автономията на трите провинции. Така след близо три века бе възстановен шотландският парламент. Оттогава



Единбург провежда самостоятелна политика



в такива сфери като образованието, здравеопазването, местното самоуправление, вътрешния ред (правосъдието отдавна е отделено от Лондон). В споменатата реч пред парламента Алекс Салмънд не пропусна да отбележи, че страната има безплатно университетско образование, както и собствено здравеопазване, което би я предпазило от "хаоса" на английската здравна реформа.

Защо обаче Алекс Салмънд иска референдумът да се проведе през есента на 2014 г., а не по-рано? "Това е най-важното решение, което Шотландия трябва да вземе през последните 300 години. Ако искаме да направим всичко както трябва и да проведем всички необходими дискусии, ние трябва да се стремим към тази дата", обясни първият министър.

Според Би Би Си обаче има и други причини. През 2014 г. Шотландия ще отбележи 700-годишнината от историческата победа над англичаните при Банъкбърн - очевидно ШНП се надява националният адреналин около тържествата да увеличи гласовете в полза на независимостта. Пак със същата цел Алекс Селмънд предвижда да се даде на 16- и 17-годишните шотландци право на глас в референдума.

Работата обаче е там, че в момента повечето шотландци не са склонни да тръгнат след националистите. Социологическо проучване от миналия април на агенция YouGov показва, че 57% от допитаните са против независимостта, която се подкрепя от само 28 процента. Според социолога Джон Къртис поддръжниците за независимостта в момента са максимум 32-38 процента.

Като цяло опозицията (лейбъристи, консерватори и либералдемократи) е юнионистки настроена - тоест за оставане в Обединеното кралство. Мнозина смятат, че Шотландия няма да процъфти самостоятелно в сегашната глобална несигурност, затова и бившият вицепремиер лейбърист Хенри Маклиш смята, че на Шотландия й трябва не независимост, а повече пълномощия в рамките на Обединеното кралство (примерно контрол върху над половината от данъците). Ако пък има референдум, той да е по-рано, предлага лидерката на шотландските лейбъристи Джоан Ламънт, защото отлагането на вота създава неувереност и несигурност за шотландската икономика. Това обаче е явната мотивировка, скритата е, че националистите просто ще загубят един по-рано свикан референдум.



Сред бизнес средите също има съпротива



против независимостта. "Не мисля, че ще може да оцелеем сами и мисля, че това ще се отрази зле на бизнеса", заяви пред "Сънди таймс" 41-годишната Мишел Моун, създателката на известна малка за дамско бельо "Ултимо". Тя заяви, че ще се премести в Лондон, ако шотландците гласуват за независимост. Някой може да я обвини в национално предателство и меркантилност, но във форума на Би Би Си има показателни мнения по темата.

"Mwng: Аз съм шотландец. Харесвам Великобритания и не искам никаква независимост. И честно казано, не съм убеден, че Шотландия сама ще се справи с огромния процент жители на Глазгоу, които живеят от помощи."

"SuperMarius: Родил съм се в Единбург, но съм 100 процента против независимостта. Няма никаква необходимост да се рискува и да се отделяме от съюз, който съществува над 300 години, ръководейки се само от идеалистични идеи, които водят началото си от средновековието."

С други думи, няма как трите века да не британизират част от шотландците, ако не и мнозинството от тях.

Пътят на шотландската независимост минава и през Лондон. Британският политически елит, а и общественото мнение са против отделянето, но не могат да спрат референдума. Лондон обаче може да повлияе върху резултата му. Затова и правителството на Дейвид Камерън настоява той да се състои до 18 месеца, да се организира от британския парламент съгласно закона (ШНП твърди, че шотландският парламент има правомощия да го организира), а възрастовия праг за гласуване да остане 18 години.

Ако трябва да се перифразира една известна фраза, независимостта минава през портфейла. Стигне ли се отделяне, двете страни ще трябва да делят имуществото. Би Би Си твърди, че следващите 6 годни нефтът от Северно море ще донесе приходи от 54 млрд. лири (65 млрд. евро). В същото време Алекс Салмънд се надява независима Шотландия да прибира 80% от сегашните нефтено-газови приходи на Обединеното кралство. Лондон обаче едва ли ще се задоволи с останалите 20% и надали ще допусне Северно море да се третира само по географски признак. Ще има и тежък пазарлък какъв дял от британския дълг трябва да поеме Шотландия, която впрочем според финансисти от "Оксфорд икономикс" харчи 13 млрд. евро повече, отколкото внася в бюджета на кралството. Логично е Лондон да поиска от Единбург да покрие част от разходите по преместването на британските ядрени ракети от шотландската им база "Фаслейн". Шотландия ще загуби милиони евро от ЕС, които получава чрез Лондон, а в добавка ще трябва да внася много повече пари в бюджета на ЕС. В телевизионно интервю британският финансов министър Джордж Озбърн изрази съмнение, че Шотландия ще бъде толкова "процъфтяваща", колкото е сега. Всички тези, а и други доводи Лондон няма как да не разиграе в дебата за независимостта.

Алекс Салмънд обаче има трудно оборим контрадовод, представен пред сп. "Тайм": "Погледнете 50-те страни, които извоюваха независимост от Лондон след Втората световна война. Почти във всеки случай те (британците) казваха, че това ще бъде катастрофа. Но нито една от тези държава не каза: "Връщаме се под управлението на Лондон. Нито една".

Въпросът е дали повечето шотландци ще мислят така на референдума. През 1707 г. шотландците са сключили унията, защото са били разорени и са имали нужда от парите, търговията, пазарите и пътищата на Англия. Предпочели са оцеляването пред идентитета. Три века по-късно те вече не са разорени, но пак са склонни да жертват идентитета - било заради британизирането си, било заради благините на процъфтяването. Ето, заради независимостта Мишел Моун не желае да загуби натрупаните от дамското бельо 40 млн. лири (48 млн. евро) - или част от тях. Поне засега е така. Ще успее ли да ги разубеди Алекс Салмънд?