|
| Меглена Плугчиева |
1. Спорът кой да играе водеща роля в планирането и разпределението на еврофондовете издава вътрешни противоречия, които рефлектират зле върху работата на администрацията и водят до незадоволителни резултати.
2. Кризата в последните две години се задълбочава, но управлението на европейските средства не става по-добро, а напротив. Слязохме съвсем на дъното на таблицата на ЕС и сме на 25-о и 26-о място сред 27 държави по усвояване на европарите. Какви и колко средства наистина отиват по предназначение и какъв ефект има за българската икономика и селско стопанство?
3. Точно тези, които са най-засегнати от кризата - малкият и средният бизнес и земеделските стопани, - не могат да се възползват от парите по ОП "Конкурентоспособност" и от Програмата за развитие на селските райони. Финансовият инструмент "Джереми" заработи едва в края на 2011 г. след две години забавяне. Изпълнението на Програмата за развитие на селските райони е пълна катастрофа, същото е по "Рибарство", от което напоследък бяха загубени 4 млн. евро.
4. Където секторните министри са добри и си вършат работата, има резултати - например в ОП "Регионално развитие" и ОП "Транспорт". Не може да се каже същото за ОП "Околна среда" и ОП "Човешки ресурси". Да не забравяме, че имаме 25% безработица при младите хора и влошаваща се демографска структура.
5. Българите напускат страната, защото не виждат добра перспектива, ако останат. Въпреки високата безработица в Испания предпочитат да стоят там, надявайки се положението да се подобри. А за България нямат надежда. В Германия през последните две години няколко града са залети от бездомни и безработни български граждани - Хамбург, Дортмунд и др.
6. ОП "Конкурентоспособност" е пример за жонгльорство с резултатите. Средствата от финансовия инструмент "Джереми" стигнаха до министерството, но не и до крайните потребители - фирмите. Въпреки това се отчитат като използвани и разплатени. В същото време малкият и средният бизнес в България изнемогват.
7. Няма логика, когато са подготвени проекти по инфраструктура, да режеш съфинансиране по вече готови проекти и да твърдиш, че пак в инфраструктура ще вложиш спестените пари. В същото време България тотално изостава по инвестиции в наука, образование, иновации, в намаляване на енергоемкостта на българската икономика.
8. По брутен вътрешен продукт на глава от населението сме на последно място и нищо добро не ни предстои, ако залагаме само на политиката за фискална дисциплина без мерки за растеж и създаване на работни места. Лошо е също, че европейските пари се насочват преимуществено към приближени на ГЕРБ общини и фирми. Много кметове се оплакват от партиен подход на управляващите органи за разпределение на евросредствата, че не получават помощ от централната администрация, че се бавят плащанията, че се правят безпричинни постоянни проверки, че в края на изпълнението на проекта се режат без аргументи средства и не се изплащат в пълен размер.
9. Сега има нови амбициозни планове, но как да им вярваме, когато плановете за 2011 г., правени от същия правителствен екип, не бяха изпълнени. Не може за една година да се навакса несвършеното за две години.
10. Няма достатъчно информация какво и как се планира за периода 2014-2020 г. Какви промени се предвиждат в секторните политики, в структурата и организацията на процеса на управление на средствата от ЕС. Ще имаме ли регионални програми за Северозападна България (най-изостаналия район), за граничните райони (особено по турската граница и по западната граница). Трансграничното сътрудничество върви трудно, с много бюрокрация, липса на яснота и синхрон между България и партньорите по програмата. Регионалните неправителствени организации нямат възможност да кандидатстват по различните програми.
