***
До редакционното приключване на "После" вчера не сме чували президента, вероятно защото е затънал до ушите в спасителни работи и съчувствие.
Но цял ден си блъскахме главите - с какво толкова би могъл да е по-полезен на мястото на трагедията, отколкото ако "следи обстановката от столицата". Съгласни сме, че не всеки умее да говори красиви общи приказки със синузитка на челото, да заяви необходимост от краткосрочни мерки и дългосрочна стратегия, да даде духовна подкрепа на реформата във водния сектор и пр., и пр. Но всичко туй е постижимо и в градска среда. Е, да - все някой трябва да похвали от място институциите, че си вършат работата.
Какво друго би могъл да извърши върховният главнокомандващ на местостраданието. Обиколил с тежка машина бедстващи територии, запознал се лично с нещастието, огледал палатките за временно настаняване на останалите без дом. Това е, разбира се, безценен житейски опит, който обогатява човешката душа неимоверно, но с какво е полезен на бедстващите? Да кима с разбиране и да съпреживява може всеки. Не всеки е президент наистина - и когато президентът покаже разбиране, това има повече тежест от разбирането на обикновен човек. Но пък и кой знае колко бодрост не вярваме да носи ВИП присъствието - в края на краищата бедстващият остава в палатката. Чия нужда задоволява високият гост, че да остане там "колкото е нужно"?
Та Плевнелиев дори не е хидроинженер като Доган - да консултира укрепването и други такива.
Но като говорим за потоп и компетенции, да не забравяме, че "Титаник" и "Коста Конкордия" са построени и управлявани от професионалисти, а Ноевият ковчег - от аматьор.