Сержант Лудогорски вдигна палката си и посочи на шофьора къде да спре. Най ги обичаше тия, дето на пръв поглед изглеждат редовни - опитът го беше научил, че точно те винаги крият по нещо в ръкава си... дори да са с къси фланелки. Сержантът се усмихна на остроумната си хрумка, след което със строг глас се представи:
- Добър ден, сержант Лудогорски, документите за проверка.
- Добър ден - отговори шофьорът и подаде документите си.
Катаджията направи справка, видя, че шофьорът няма никакви нарушения до този момент и високомерно отбеляза:
- Тц, тц, тц, нещо май не сме глобявани досега?
- Ами да, винаги карам внимателно.
- Хм, и целогодишна винетка имате... - погледна предното стъкло Лудогорски.
- Имаме, имаме... - заклати глава шофьорът.
- Ами... какво ще кажете за пожарогасителче? - хитро попита катаджията, неслучайно в управлението му казваха Кума Лисата.
- Ще кажа, че е много важно да го има във всяка кола - гордо отговори шофьорът. - Ето го моето.
- Така, така... Ами крик?
- Ето крик.
- Аптечка?

- Под жабката.

- Триъгълник, гражданска отговорност, резервна гума? - напосоки пробва катаджията.
- Момент само... - с готовност отвърна шофьорът - Ето, ето и... ето.
- Такам... - многозначително въздъхна Лудогорски. - Виждам, че сте и с колан...
- Хаха, ами то без колан може ли, господин полицай?
- Не може, не може... Гумите ви на колко са напомпани?
- По две и едно всяка.
- А резервната?
- И тя.
- А имате ли кръстат ключ, гражданино водач?
- Под седалката.
- Поставка за чаша - започна да се запъва катаджията, - сенници отзад, отвертка, карта на пътищата...?
- Имам бе, господин полицай, всичко си имам.
Отчаяние се настани в погледа на Лудогорски. Нямаше как всичко да му е наред на тоя, просто нямаше как... Внезапно една мисъл прелетя през главата му, той се напъна с всичка сила, хвана я и попита:
- А това, дето го слушате, радио ли е?
- Не, не - поклати глава шофьорът, - дискче съм си пуснал, но както виждате, съвсем тихичко, за да не ми пречи да шофирам.
Сержант Лудогорски бавно отстъпи назад и внимателно постави ръка на колана си, в готовност, ако се наложи, да извади пистолета като в каубойски филм от седемдесетте.
- А дискът?
- Какво за диска? - не разбра шофьорът.
- Оригинален или презаписан? - и разкопча кобура си.
Шофьорът видимо се притесни.
- Оригинален или презаписан, гражданино водач? - повтори натъртено катаджията и измъкна наполовина пистолета си.
- Вижте - заобяснява шофьорът, разбрал накъде отиват нещата, - по принцип аз също съм застъпник на ACTA. Знам, че правителството подписа споразумението, наясно съм с пиратството и така нататък, но в случая... синът тука ми е записал едни песнички... просто така се получи...
- Оригинален ли е тоя диск или нерегламентирано пържен?! - извън себе си извика катаджията, извади оръжието си и се почувства като Клинт Истууд.
- Добре, добре - вдигна ръце шофьорът, - MP3-ки са, признавам, имам записани тука няколко MP3-ки, нищо повече, наистина...
- Нищо повече?! - ехидно се изсмя катаджията. - Нищо повече, така ли? И нагъл, бе! Вън от колата! Да ти виждам ръцете! Лягай по очи!
- Но, моля ви, аз...
- Лягай по очи! - извика катаджията, след което извади белезниците си, щракна ги на ръцете на шофьора, отдръпна се и най-накрая със заслужено облекчение попита: - Е, гражданино водач, какво ще правим сега, ще пишем ли ACTA или не?