|
Освен за да се поразходи по места, където досега не е стъпвал из любимата си Рила, царят навести подножието на върха и заради 47-ия конгрес на Българския туристически съюз. Същия, на чиято младежка секция той е почетен председател от 1938 г.
Член е на туристическия съюз само от 64 г.,
както сам казва.
Симеон идва с джип, облечен е в планинарски одежди. Прави няколко тигела из Меча поляна, където конгресмените са опънали палатките си. Под пистата прави дегустация на "златното чудо" на самоковския билкар Никола Мангалджиев. Еликсирът повишавал със 175% умствената и с 250% физическата работоспособност. Подобрявал съня и засилвал паметта. Последните, но не по значение, екстри на чудото са, че стимулира половата дейност и забавя остаряването.
Макар да струва цели 12 лв., билкарят великодушно го подарява на Н.В. На доня Мрагарита пък харизва крем, титулован като "Зеленото чудо". Царят възпитано благодари за даровете и праща крема на съхранение в джоба на Долорес Арсенова. Други дървени амулети по пътя потъват в джобовете на охраната.
После попада в ръцете на журналистите. Те започват по-кротко - с благи теми. Като например гледал ли е царят мача България-Белгия. "Да", отвръща вместо него министър Арсенова. "Само първото полувреме", уточнява своята гледна точка премиерът. Но не се хваща на "въдицата", дали пък тази победа няма да ни се отрази негативно на преговорите с ЕС: "Ха-ха. Дотам вече не стигнах. Това е хубав лаф", казва свойски Симеон.
После, пак лека тема - да не го ядосат журналята, че го питат сред природата за политика, пък той да им се тросне и да провали съвсем и без това сушавата информационна неделя. Повдитат въпрос за сватбата на Калина. А таткото цар прави преглед на последните затруднения със заетите от други ВИП-женитби подходящи дни за венчавка на щерка си и споделя, че направо й поставил ултиматум. "Живот и здраве, съм казал на дъщеря ми -
или ще е последната дата, или няма сватба.
26 октомври ще е, ако е рекъмл Господ. В Царска Бистрица".
Най-сетне и един плахо-политически въпрос - кога най-после ще направят Лучано министър. Изненада. Не "като му дойде времето", а "скоро".
Симеон тръгва към хижа "Мальовица", придружен от Пламен Панайотов, Долорес Арсенова, бодигардове с по-здрава физика и вярната планинарска щека. Долу остават Лучано и вицепремиерът Костадин Паскалев. През всичките тези часове премиер и вице сякаш взаимно се отбягват - ни среща, ни ръкостискане, ни поглед дори.
Царят крачи бодро, поздравява минувачи, снима се с тях. Стига до хижата и ни чай, ни нищо - веднага обратно.
Влиза в залата, където тече конгресът на туристическия съюз. Дръпва едно слово за красивата ни природа. Делегатите го изпращат на крака с "Питат ли ме дей зората". На задните редове се е скрил Паскалев. Лучано се втурва да се здрависва с него - знае, че ще му стане почти спортен колега, като го изберат за шеф на БТС. Това е и последната възможност поне за взаимно кимване между цар и вице, но пак нищо. Симеон се качва на джипа и отива да си готви премиерските домашни.
ВИЦЕПРЕМИЕРСКИ ХУМОР
Неколцина репортери срещат вицепремиера Костадин Паскалев на Меча Поляна. Премиерът още го няма. Фотограф гледа с бинокъл към пистата над поляната, по която бавно слиза човек. "Този, дето слиза от гората, да не е премиерът", питат шеговито журналистите. "Той няма да слиза, ще хваща гората", отвръща им с усмивка Паскалев.
"На всеки километър" мина, сега остава вие да оглавите туристическия съюз и ей го - партизанското движение възобновено", подкачат го пак журналистите. "Ще се спогодим с Мехмед Дикме - ние вземаме хижите, той - мандрите", потвърждава "хипотезата" вицето. И се оказва прав. Часове по-късно Паскалев "слага ръка" на хижите - избран е за шеф на Българския туристически съюз.
|
|