Наскоро руски учени съобщиха, че тяхна сонда е пробила близо 4000 метра дебел антарктически лед и се е натъкнала на огромно девствено езеро. То е с площ от 15 500 кв. километра и е оцеляло в продължение на поне 400 000 г. в пълна изолация от живота на планетата и на практика е било запечатано от 4-километровия слой лед. Научната общност е в момента като футболна публика, изправила се на крака в очакване на гола - от тайнственото езеро учените се надяват да бъдат "изпомпани" ценни данни за историята на климата, непознати микроорганизми, а също познания, които могат да послужат за търсенето на живот извън планетата ни.



Точната дълбочина на езерото е 3 768 метра



Дотам на 5 февруари стигна специалната сонда на 57-та руска антарктическа експедиция от Научния изследователски институт за Арктика и Антарктика (НИИАА). Езерото с най-прясната вода на планетата се намира недалеч от създадената през 1956 г. руска станция "Восток" в югоизточната част на ледения континент, затова то също се нарича Восток. Всъщност 5 февруари 2012 г. е финалът на откривателски маратон, продължил над половин век. Теоретично езерото е открито през 1957 г. - тогава съществуването му е било предсказано от големия учен Андрей Капица. През 1996 г. е картографското му откритие - след сондиране на ледените пластове с радио и сеизмични вълни тогавашната експедиция получила данните за координатите на езерото, за размера и формата на водоема, релефа на дъното, а също за дебелината на ледения пласт. Сега светът стигна и до физическото откритие на уникалния водоем, който се намира на 500 км от крайбрежието на Индийския океан.

Според съобщение на НИИАА в последната отсечка от маратона средната денонощна скорост на сондажа е била 1.75 метра. Статичният на пръв поглед лед променя структурата и плътността си, сондата например е трябвало да пробива ледените блокове с дължина от по два метра. Трите сондажни смени са работили по 8 часа при минус 30 градуса, които обаче са летни температури за Антарктика. Зимата живакът пада до минус 89 градуса. Самата станция е мястото, където на 21 юли 1983 г. е измерена най-ниската температура на планетата ни - минус 89 градуса. Пред руските медии зам.-директорът на НИИАА и ръководител на експедицията Валери Лукин сподели, че се надява догодина да бъде извадена езерна вода за биологичен и химически анализ. "А през 2014 г. разчитаме за извадим и проби от дъното", каза още той и напомни, че никой досега не е достигал до езерата под леда около Южния полюс.

"Това е голямо постижение за руснаците, които работят над този проект от много години", потвърди преди Би Би Си професорът от Единбургския университет Мартин Сигърт. Той е нещо като конкурент на руските изследователи - ръководи британски екип, който в края на годината започва сондажа на друго подобно езеро в Западна Антарктика - Елсуърт. Той обаче изобщо не се възприема като такъв, нито пък руснаците като конкуренти. "Руската експедиция, подобно на нашата мисия, се стреми да разбере езерата под ледниците и ние с нетърпение очакваме да развиваме сътрудничеството с техните учени, а също от САЩ и от други държави, защото всички ние сме се впуснали в едно приключение - да разберем тези девствени и екстремални среди", сподели още той пред Би Би Си. Американците планират да стигнат до друго подобно езеро в западна Антарктика - Уиланс.



Учените са надяват да сглобят пъзела



на климатичното развитие от образците езерна вода и леда над нея. "Долният слой лед е бил формиран преди 400 000 години, по състава на газовите мехури в него ще може да се разбере състава на атмосферата преди 400 000 години, а и за времето след формирането на езерото", заяви Сергей Лесенков, говорител на ААНИИ. Биографията пък на климата ще ни помогне да разберем днешните, а защо не и бъдещите климатични правила и тенденции.

Изглежда обаче, че биологията на находката ще представлява по-голямо научно приключение. "Ще можем да оценим биологичната еволюция на живите организми, прекарали дълго време без контакт с атмосферата, без слънчева светлина", сподели Валери Лукин пред Би Би Си. Досега например от ледените дълбини са извадени данни за топлолюбиви микроорганизми, които обикновено се срещат в гейзерите с температура плюс 60 градуса. Микробиологът Сергей Булат допуска, че в езерото може да има живот, защото в най-долния пласт лед, точно над езерото, са открити фрагменти от бактерии, които са подобни на онези, които обитават хидротермалните източници на руския полуостров Камчатка в Далечния изток. За още по-мистериозно приключение разказва пред в. "Фигаро" френският изследовател на езерото Жан-Робер Пти, директор на лабораторията по гласиология и геофизика в Гренобъл. Той е участвал в сондирането на граничната зона между водата на езерото и покриващия й ледник, където са били открити бактерии. "През 2004 г. ние открихме в този лед следи от ДНК, които за наше огромно учудване, доказваше наличието на топлолюбиви бактерии.



Истински парадокс



Най-вероятната хипотеза е, че тези живи същества са се намирали в почвата, а са попаднали в езерната вода след сеизмичен разлом", споделя специалистът.

Руските учени предполагат, че на дъното на Восток произтичат аналогични геотермални процеси - разтопената вода мигрира по разломите и пукнатините в земната кора, а след това в езерото се връща гореща и обогатена с неорганични съединения, които служат за храна на бактериите. Науката не губи надежди да намери и непознати форми на живот. Досега в леда са намерени косвени признаци за бактерии, приспособили се към живот в абсолютна тъмнина, ниска температура и високо налягане. Руският геолог Герман Лейченков не изключва от езерната вода да бъдат извадени и древни термофилни бактерии, които са еволюирали през последните 400 000 години изолирано от останалия свят.

Ледените дълбини на Земята може да отприщят откривателския дух в Космоса. "Условията в езерото напомнят условията на спътника Европа на Юпитер, където учените предполагат, че също може да има живот. В тази връзка от нашите проучвания силно се интересува НАСА", твърди Сергей Булат. Затова и екзобиолозите (търсачите на извънземни форми на живот) очакват с нетърпение какво ще съдържат пробите от Восток и Елсуърт.

И така, в дебелия пласт лед в Антарктида лежи познание, което може да се впрегне за съзидание. Топящият се лед също носи познание, само че за бедствие. Това се случва в противоположния полюс на планетата ни - Арктика. Британският "Индипендънт" тиражира мнението на климатолози, според които сегашната студена вълна в Европа



идва от изпаряването на арктическия лед



поради глобалното затопляне. Проф. Щефан Рамщорф от Института за изследване на климатичните промени в Потсдам обяснява как точно става това: "Освободилите се от леда области на океана работят като нагревател, тъй като водата е по-топла от арктическия въздух над нея. Това спомага да се образува антициклон в Баренцово море, който насочва студения въздух към Европа". Огромно количество топлина от морската вода се слива с по-студения въздух, принуждавайки го да се издига нагоре. В този процес той съответно дестабилизира атмосферата и променя разликата между атмосферното налягане в Арктика и в районите на юг от нея. Това съответно влияе на въздушните маси и донася полярния вятър. По думите на Щефан Рамщорф сегашната зима е била компютърно моделирана през 2009 г. от изследователите на института Владимир Петухов и Владимир Семьонов. "Грешат онези, които смятат, че съкращаването на ледените площи някъде там, в далечните морета, няма да ги засегне лично. В климатичната система съществува сложна система от взаимни зависимости и очевидно в Баренцово, а и в Карско море сме открили мощен механизъм на обратна връзка", разсъждава Владимир Петухов.

Глобалното затопляне обаче носи не само резки климатични промени, а и обществени аномалии. Ледникът Хорхе Монт е един от 49-те глетчера на Южното Патагонско ледниково плато, намиращо се в Андите между Чили и Аржентина. Чилийски учени установили, че той е един от най-бързо топящите се ледници в Южното полукълбо - през 2010 г. той се отдръпнал с цял километър от предишната си територия. В края на миналия месец край южния чилийски град Кочране полицията спира шофьор на хладилен камион. Отварят го и се натъкват на големи блокове лед. Започва разследване и се оказва, че блоковете са точно от хилядолетния ледник Хорхе Монт. И че до момента от него са отмъкнати и превозени цели 5200 тона замразена вода. Следствието вече работи по версия за съществуването на цяла организация, възползваща се от глобалното затопляне. Смята се, че поръчителите са собственици на ресторанти и други заведения от столицата Сантяго и други по-големи градове - хилядолетният ледник отива в чашите, където се смесва с предлагания алкохол, срещу висока цена. Според друга версия блоковете лед са били пласирани на фермери, чиято земя страда от суша. Пласираният лед би донесъл на похитителите печалба от 7000 долара, но доколкото ледът е отмъкнат от район, обявен за природен резерват, цената му може и да се удвои. Всеки случай властите обмислят възможността да предявят обвинение не за обикновена кражба, а за посегателство върху културното наследство на страната.