Поредният абсурд, сътворен от управляващото мнозинство от ГЕРБ, което си направи временна анкетна комисия за полицейското насилие само от собствените си депутати, е добър повод да видим как разследват парламентите в сочените ни за пример европейски страни. През последните десетилетия на Запад отдават все по-голяма важност на тази на пръв поглед необичайна функция на законодателната власт заради засилващите се опасения от растящата мощ на правителствата. Затова на парламентарното разследване се гледа като на ефективен механизъм, чрез който да се търси отговорност на изпълнителната власт и да се засили ролята на народните избраници при решаването на важни обществени въпроси.

У нас дейността на анкетните комисии се определя от конституцията и от правилника за дейността на Народното събрание. Според чл.79, ал.3 на основния закон НС избира временни комисии за проучвания и анкети, а чл.80 им дава правото да изискат явяването на длъжностни лица и граждани, както и да им се предоставят сведения и документи. Съгласно правилника на НС те се образуват по предложение на председателя или на 1/5 от депутатите. Предложението обаче се гласува по обичайния ред в пленарна зала, което



оставя всичко в ръцете на мнозинството



Точно обратно е положението в германския федерален парламент - Бундестага. Според чл.44 на федералната конституция анкетна комисия може и трябва да се създаде, ако 1/4 от депутатите я гласуват. Това дава допълнителна тежест на парламентарните малцинства и ги предпазва от тиранията на мнозинството. Най-често се проучват случаи на неефективно държавно управление, както и противозаконно или непристойно поведение на политически фигури или длъжностни лица. Процедурите, по които се осъществява парламентарното разследване, са отразени в специален закон от 2003 г. Разследващите депутати имат много широки правомощия: да приемат доказателства, да разпитват свидетели и експерти, да изискват документация (вкл. поверителна), както и да разполагат със съдействието на съдилищата и административните власти. Резултатите от проучванията се събират в доклади, които се представят пред парламента. Решенията на анкетните комисии не подлежат на контрол от страна на съда, който може да използва установените при разследванията факти за своите решения.

Сходна функция изпълнява и постоянната комисия за наблюдение на изборите. Федералната конституция със своя чл.41 възлага на Бундестага отговорността да следи за правилното провеждане на вота за неговите членове, както и за евродепутатите. Всеки гражданин с право на глас може да сезира комисията за проверка законността на подготовката на изборите, тяхното провеждане и преброяването на гласовете. Решенията на комисията могат да бъдат оспорвани пред Федералния конституционен съд.

Останалите постоянни комисии



също могат да разследват,



но само след решение на парламента. Изключение прави комисията по отбрана, която има специален статут, определен от чл.45 на немската конституция. Текстът постановява, че комисията може да се конституира като разследваща във всеки момент по специфични въпроси, засягащи военните, ако 1/4 от членовете й го поискат. Мярката е взета, за да се осигури максимално ефективен контрол върху въоръжените сили от страна на парламента предвид историческото минало на Германия и желанието да се избегне всякаква възможност за злоупотреба с армията.

Именно тази комисия разследва един от най-големите скандали в историята на обединена Германия - инцидента в афганистанския град Кундуз, където над 140 души, повечето цивилни, загинаха на 4 септември 2009 г., след като германски офицер нареди въздушен удар над две цистерни с гориво, отвлечени от талибаните. След продължило повече от година и половина проучване комисията излезе с доклад, който оправда военния командир, оставяйки неудовлетворено пацифистки настроеното обществено мнение в страната. Разследващите депутати създадоха и впечатлението, че слагат политически чадър на правителството на канцлера Ангела Меркел, след като свалиха всякаква отговорност и от министъра на отбраната Карл-Теодор цу Гутенберг. Самият той първоначално определи въздушния удар като адекватна военна реакция, но впоследствие се отметна от думите си и обвини бившия началник на немския генщаб и екссекретаря на военното министерство, че са го подвели, като не са му представили всички факти по случая. Комисията изцяло подкрепи твърденията му, но междувременно Цу Гутенберг беше принуден безславно да сдаде поста, когато се разкри, че е преписал докторската си дисертация.

Съвсем различна е практиката във Великобритания, където на парламентарните разследвания се гледа преди всичко като на механизъм, чрез който да се установи своеобразен баланс на властта между законодателния орган и правителството. За тази цел през 1979 г. в Камарата на общините (долната камара на парламента) е създадена система от комисии, които



осъществяват постоянно наблюдение



на цялостната дейност на всички правителствени агенции, тяхната политика, администрация и бюджет. Членовете им се избират от специален комитет, а не от парламентарните групи, за да им се осигури поне частична независимост от партиите, към които принадлежат. Комисиите сами избират тема на разследване, по която събират устни и писмени свидетелства. Резултатите от проучването се представят на камарата, а кабинетът има 60 дни, за да даде отговор на препоръките на съответната комисия.

Характерен пример за подобен тип проучване е проведеното през ноември 2011 г. разследване на транспортния комитет на кражби на кабели по жп пътищата на страната, които доведоха до забавянето или отлагането на 35 хил. пътувания и причиниха щети на националните железници за 43 млн. паунда за последните три години. На 26 януари 2012 г. комисията излезе с доклад, в който констатира, че епидемията от кражби се дължи на по-високите цени на медта, и препоръча затягане на контрола над търговците на скрап и по-тежки наказания за заловените престъпници.

Британският парламент изигра съществена роля в разследването на обвиненията срещу вестника News of the world и други таблоиди, собственост на медийния магнат Рупърт Мърдок, в незаконно подслушване, подкупване на полицаи и други престъпления. Пред комисията по култура, медии и спорт са изправени ключовите фигури в скандала - собственикът на медийната корпорация News International Рупърт Мърдок и синът му Джеймс, главният изпълнителен директор и дясна ръка на Мърдок Ребека Брукс и главният редактор на News of the world Колин Милър. През февруари 2010 г. комисията издаде остър доклад, в който обвини свидетелите, че



преднамерено объркват разследването,



и заклейми поведението им, "което засилва широко разпространеното убеждение, че пресата смята, че не е отговорна пред никого и че News International в частност се опитва да прикрие истината за случилото се".

Разследващата функция на законодателната власт се проявява и на европейско равнище. Съгласно регламент, приет през 1995 г., Европейският парламент (ЕП) може да създава временни анкетни комисии по искане на 1/4 от своите членове. Те могат да проучват твърдения за нарушения при прилагането на общностното право, извършени от институция или орган на Европейските общности, на орган на публичната администрация на държава членка или на лица, които са овластени от общностното право да го привеждат в изпълнение. Разследващите възможности на ЕП остават слаби в сравнение с тези на националните парламенти. От 1993 г. досега евродепутатите са създали едва три анкетни комисии.

Въпреки това



евродепутатите вече неведнъж демонстрираха,



че имат куража да се захванат с проучвания по мащабни и политически деликатни теми. През февруари 2007 г. ЕП излезе с доклад, посветен на обгърнатия с мълчание въпрос за нелегалните дейности на ЦРУ в Европа след 11 септември. Според изнесените в него данни от 2001 до 2005 г. американците са осъществили над 1200 полета в европейското въздушно пространство, някои от които за транспортиране на нелегално задържани хора, и са използвали територията на европейски държави за установяването на незаконни центрове за задържане. ЕП заклейми както пасивността на някои страни - членки на ЕС, спрямо действията на ЦРУ, така и бездействието на Съвета на министрите на ЕС. Преди това от юли 2000 г. до септември 2001 г. ЕП разследва и потвърди разкритията за съществуването на глобалната система за наблюдение на телекомуникациите ECHELON. Оказа се, че предвидената за военни цели система се използва за прихващане на търговски и лични съобщения. И в двата случая проучванията се извършват от "временни комисии", тъй като анкети могат да се провеждат само за разследване на нарушения на общностното право. Това показва, че ЕП не смята да остане в наложените му тесни рамки и тепърва ще търси как да разгърне пълния потенциал на правото си на разследване.