Европейската комисия (ЕК) отправи вчера "ранно предупреждение" към България, че през 2008-2010 г. заплатите й са нараснали твърде много, и я постави под засилено наблюдение по още три показателя - за баланса по текущата сметка, за прекомерни чуждестранни инвестиции и за фирмената задлъжнялост. Брюксел представи първия си доклад по новата процедура за наблюдение и корекция на макроикономическите дисбаланси в страните от ЕС.

Ако се вярва на доклада, България е шампион в ЕС по нарастване на заплатите, защото са скочили с 27,8% за въпросните три години. Базата за сравнение обаче са заплатите през периода 1995-2007 г., когато държавата премина през икономическа катастрофа, хиперинфлация и свеждане на заплатите и пенсиите до символични суми в долари. Тъй като за всички страни в ЕС се използва една и съща база, България се откроява като първенец по растеж на доходите дори в сравнение с най-богатите държави, които до 2008 г. бяха в постоянен възход. На второ място след нея е Румъния с 22,1% нарастване, която иначе се смята за втора по бедност в ЕС след България. В сравнителния анализ няма показатели за инфлацията и промяната на цените (с изключение на жилищата), които в България са наполовина от средното равнище в ЕС, докато заплатите са средно 10 пъти по-ниски. За страните от еврозоната е позволено нарастване на заплатите най-много с 9% за три години, а за другите - с 12%.

Базовите прагове са договорени на заседанието на Съвета на ЕС по финансовите въпроси (ЕКОФИН) на 8 ноември 2011 г., което бе пропуснато от финансовия министър Симеон Дянков, заместен от посланика ни в ЕС Бойко Коцев. Ведомството на Дянков вчера направи официално съобщение за доклада на ЕК, в което за растежа на заплатите даде следното обяснение: "В предкризисния период българската икономика се характеризираше с ускорен растеж на производителността на труда и доходите от труд спрямо средните за ЕС нива, повлияни от процеса на конвергенция и високото търсене. В допълнение редица други фактори повлияха върху високия растеж на доходите от труд - например ежегодното повишаване на минималните осигурителни прагове, което имаше за цел изсветляване на недекларирани доходи.Тенденцията на оптимизиране на разходите за труд се очаква да продължи и в средносрочен план, което ще позволи динамиката на показателя да покрие критерия от 12%."

Освен заплатите ЕК следи още 9 макроикономически показателя за всички държави в ЕС. За всеки от тях е изчислен допустим праг. Посочени са 12 държави, които ще бъдат анализирани по-задълбочено. България прекрачва прагове на три показателя за външни и един за вътрешни дисбаланси - баланс по текуща сметка като процент от брутния вътрешен продукт (БВП), нетна международна инвестиционна позиция като процент от БВП, номинален разход за единица труд, както и дълг на частния сектор като процент от БВП.

Балансът по текущата сметка не бива да спада под 4% дефицит, а за България са отчетени 11%. Дянков обяснява, че до 2008 г. дефицитът е бил висок, но през 2010 г. е сведен до 1.3%, а за миналата година текущата сметка ще излезе на излишък от 1.8%. Причината е била "големите чуждестранни финансови потоци, които постъпиха в българската икономика преди започването на световната финансова и икономическа криза". Министерството добавя, че "по отношение на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) България беше на първо място в сравнение с новите държави от ЕС".

Нетната международна инвестиционна позиция за 2010 г. над заложения праг от 35% от БВП пак се дължи на значителния чуждестранен поток на капитал, съобщава министерството, като добавя също финансирането на местната банкова система от чужди банки майки през годините преди кризата и относително ниското равнище на БВП спрямо постъпилите капитали. "По прогнозни оценки до 2013 г. дефицитът по този индикатор ще се свие с 26 процентни пункта", обещава ведомството.

Задлъжнялостта на частния сектор в края на 2010 г. е 169% спрямо БВП и е малко по-висока от прага от 160%. Обяснението на министерството е, че "след присъединяването на България към ЕС възходящите тенденции в икономическото развитие доведоха до значителни обеми чуждестранни инвестиции, които са необходими за малка отворена икономика като българската, но от друга страна, представляват задължения на частния сектор. Заедно с високите предкризисни ръстове на банковите кредити това доведе до нарастване на цялостната задлъжнялост на този сектор".

Дори България да не се поправи, тя може да получи само морални санкции от Брюксел - предупреждение. Страните в еврозоната могат обаче да бъдат санкционирани финансово.