От високо нещата се виждат по-едромащабно. Летиш над печата и виждащ заглавие: "Село се нахрани с шарани от придошла река" ("24 часа"). Всъщност се нахранило част от населението - тия, които робуват на по-малко предразсъдъци, както ще се види по-долу по течението на рубриката ни. "После" вече е писал за този феномен - при отдръпването на придошлите реки и прелели язовири в поразените територии остават големи количества тиня и шарани. Основната причина е, че в язовирите гледат риба и нарочно не ги източват, за да не избяга стоката. И така - "Водата се дръпна и риби почнаха да пляскат с опашки по двора, такова чудо не съм виждала", разказва баба Шинка - активни роми плъзнали из дворовете с чували и събрали цялата реколта. "Събраха поне 4-5 чувала", диви се на трудолюбието им млад момък, споделил впечатления с вестника.

Радват се на чувал с риба, дошъл с цената на ужасни разрушения и други щети. Това са им на хората бонусите.

Историята с другите бонуси е тема на Кеворкян в рубриката му в "Преса". Той смята, че журнальорчетата подхождат цигански към въпроса. Тезата му: "Циганията с бонусите иска да ни накара да забравим за стотиците язовири - всъщност водни бомби със закъснител, с мощност на ядрени, които са практически с режим на безстопанствени.

"Труд" пък се е постарал да даде положителен пример с представител на малцинството: "Ром съветва посланика на САЩ", информира вестникът. Той е на 25, има 2 висши, не обича стереотипите за неговата общност. Той е един от младежите, които Уорлик срещна с Хилари Клинтън при посещението й у нас. Същият обяви тогава, че българските роми търсят своя Мартин Лутър Кинг и също като чернокожите си събратя от недалечното американско минало се борят за десеграция и човешки права.

Прелитащият ще си позволи да даде съвет на младия Лутър Кинг - само недей се води по акъла на амбасадора!