|
| *** |
"Не сме използвали толкова топлинна енергия!" - пъшкат коректните баламурници. "Да сте я използвали, бе! Колкото топлинна енергия сме подали, толкова пари си искаме!" - отсича "Топлофикация". Ма къде отива тази енергия - в земята ли, в ръждивата топлопреносна система ли, във ветрилника на входовете ли, в радиаторите на греещите се безплатно хитреци ли - пука й на жилетката! Да плащат ония, които плащат!
Дълго е за обстоятелствено обяснение, но за интересуващите се ще спомена, че в икономическата теория за полупазарното четвъртстопанство всичката тази феноменалност е строго дефинирана като топлофикационен извънконкурентен вариант на принципа: "Като не можеш да платиш, за да си купиш нещо, ще се наложи да платиш, за да не си го купиш!"
Въпросната поучителна ситуация безспорно оказва влияние върху любознателния народен манталитет. Ето, от няколко седмици в махалата си имаме вече подражатели на "Топлофикация".
Отива Панайотов от съседния вход в ъгловия магазин. "Данче, дай един пакет вакуумирани кренвирши "Леки"!" Подава му ги Данчето, ама ги изпуска и те падат зад витрината. "Осем и двайсет на касата!" - му вика. "Ма аз не съм взел нищо" - заеква комшията. "Да си взел, бе, аз съм ги подала, пука ми на жилетката дали си ги взел, или не си ги взел!"
Строява се примирен на касата Панайотов, а там Милка му иска двайсет и пет лева и петдесет и три стотинки. "Що, ма, Милке, толкоз, нали само осем и двайсет?" - проплаква той. "Осем и двайсет за кренвиршите и седемнайсет лева и трийсет и три стотинки за два пакета "Марлборо" и пакетче лимонтузу!", му се кара Милка. - Жоро от вулканизацията ги отмъкна сутринта, без да ги плати!" "Че що пък аз да му плащам на Жоро лимонтузуто?" - възмущава се Панайотов. "За двеста! - му вика. - Щото си коректен платец, затуй! Пука ми на жилетката кой ще ми плати, нема аз да ги плащам, я!"
А, да не забравя, и подражател на бившата д-р Нешева от НЗОК, бившия шеф на Агенцията по вписванията, бившия г-н Кушлев от бившата комисия "Кушлев" и много други висши политически лапачи вече си имаме.
Спипахме касиера на входа бай Пандо, че си е присвоил 380 лева от касата. "Що крадеш от общата пара бе, бай Пандо?" - събрахме се пред вратата му да го питаме. А той се изправи, сюблимен и непостижим, баш както се възправя народният трибун Яне Янев пред всяка попаднала му народна трибуна, и ни заклейми с блестяща пледоария:
"Това не са крадени пари, това е законен бонус! Аз бонуса нема да го върна, ако ще турско да стане! Трудил съм се дни наред с кратки почивки от седмици наред. Ей я, булката три кила сложи отгоре от нерви! Аз оценявам моя труд, аз оценявам липсата на свободно от блъскане на белот време, аз оценявам тежината на натежалата ми тежест, аз оценявам високо отговорността на своята висока безотговорност и оценявам още по-високо своята невероятно висока оценка!"
К'во да правим - онемяхме и се прибрахме по домовете.
Седнах да гледам новините. Обогатих светогледа си с разнообразна - включително и строго научна с очертан гастрономически аспект - информация. Американци (виж им високоразвитите технологии, па им крой капа!) правели бира с вкус на пица - добавяли при варенето домати, босилек, риган и чесън.
После сънувах как издигам българската наука до равнището на световните изисквания. Изобретявам пица с вкус на бира, хляб с вкус на топен пенобетон и шоколад с вкус на овчи барабонки.
