Зимата още не си е отишла съвсем, а в медиите вече категорично се настаниха темите на политическото лято, при това не идното, а лятото на 2013 година, когато се очакват следващите парламентарни избори. Изглежда странно, че предизборният маратон започва толкова рано, но е факт. Освен анализи и коментари вече личат и реални стъпки за предстоящото пренареждане на политическия пейзаж. Някои части от ландшафта изглеждат ясни, но за други се очертава ново нагъване и това подхранва любопитството на вечно жадната за зрелища публика.

Каква е причината за



ранното начало на маратона?



И дали може да се очаква нещо по-различно от преподреждане на мебелите на борда на "Титаник"? На първо място причина за ранния старт е усещането, че всъщност никой не управлява. Текущите скандали в държавната администрация (с. Бисер, бонуси, лекарства, полицейско насилие, АСТА, калинки в "Напоителни системи" и т.н.) създават усещане за необратим хаос и това усещане допълнително се подхранва от ставащото по света. Българският премиер чете по устните на Ангела Меркел своите политически ходове, гаси политически пожари и спасява удавници, извинява се лично и в ефир за свои и чужди гафове и от ден на ден предизвиква повече съчувствие, отколкото доверие. След есенните протести на железничари, синдикати, зърнопроизводители и учени почти сигурно ще последва и пролетна вълна на недоволство от различни посоки. Причината е в отнетия или силно стеснен житейски хоризонт на огромната част от българските граждани. Няма значение дали точно това правителство носи най-голяма вина, щом е на власт, ще трябва да преглътне плодовете на омразата. Политиката освен всичко друго е изкуство да се организира и насочва омразата.

Социологическите сондажи засега очертават четирипартиен парламент с ГЕРБ, БСП, формацията на Меглена Кунева и ДПС. Възможно е да влязат и други, ако се съди по някои нови проекти в сферата на политическото инженерство.

Най-интригуваща засега е картината в лявото пространство. Когато през януари Първанов каза, че



неговият сблъсък с Борисов предстои,



той всъщност ясно заяви амбициите си да оглави БСП. Само като лидер на партия той може да му бъде реален политически опонент. Без армия зад гърба си е като генерал в оставка - може да пише спомени и публицистика. Станишев обаче явно не смята да изиграе ролята на Медведев около Путин. Тъй че преди да се сблъска с Борисов, Първанов ще трябва да елиминира някогашното си протеже. Очаква се това да стане на конгреса през май, но не е сигурно. Изборът между Първанов и Станишев е в известен смисъл избор между миналото и бъдещето. Първанов е най-доброто, което произвеждаше някогашният комсомол. Колкото и да е скучен Станишев, той носи повече европейско излъчване, а освен това вече има и силна позиция като председател на ПЕС. Но в БСП винаги са обичали миналото повече от бъдещето, поради което разсичането на този политически възел предизвиква особен интерес. Възможно е и трета компромисна личност да оглави БСП, но такъв резултат само привидно ще изглежда като реми. В действителност това ще е по-скоро поражение за бившия президент, особено ако до май той продължи все така енергично да плете политическото си бъдеще, както го правеше през февруари. Впрочем самата идея, че на лидерството трябва да се противопостави друго лидерство, а не друг тип, различна от лидерската политика, прави Борисов и Първанов да изглеждат по някакъв начин близки. Освен това до така желания идеен сблъсък може да не се стигне и заради Яне Янев. До май, т.е. до конгреса на БСП, неговата парламентарна комисия ще разследва помилванията на бившия президент и като зъл разбойник с криво ножче ще го ръга в слабините. На малки порции в медиите ще излизат мними или реални, но със сигурност пискливо поднесени скандали. Това може да помогне на Първанов, като го държи в светлината на прожекторите, но може и да го елиминира. Зависи какво ще излезе от папките.

В центъра засега най-стабилно стои Кунева. Според социологически проучвания нейната формация би получила около 8% в бъдещия парламент. Избирателите й са предимно млади, образововани и живеещи в по-големите градове. Сондажите показват също, че около една четвърт от тях са разочаровани от ГЕРБ, почти половината са негласуващи и малка част са от НДСВ, БСП и "Синята коалиция". Което означава, че през идните месеци й предстои да бъде залята с кал и помия в медиите, особено в контролираните от Борисов.

В дясното пространство се очертава най-зрелищното



пренагъване на политически пластове



Предстои война за наследството на СДС, ДСБ, НДСВ, "Атака" и РЗС. Тези формации вече са напълно изчерпани, но апетитите на техните лидери не са. Някои от тях със сигурност ще търсят поле за изява в нови формации, други ще се подслонят било в ГЕРБ, било при Кунева, а трети ще изчезнат и само от време на време ще се обаждат в медиите, както наскоро Софиянски се обади, за да каже, че "код червено не грее, време е за код синьо". Един вид - тука съм и още мърдам. За Яне Янев е почти сигурно, че очаква да получи нещичко от Бойко Борисов.

Явни амбиции за дясното наследство има архонтът Слави Бинев. Новосформираното от него Гражданско обединение за реална демокрация (ГОРД) представлява пъстра компания от готини пичове - бивши политици, бизнесмени, журналисти и издатели, хора от службите за сигурност, тамплиери от УБО плюс малко академична и художествена интелигенция за красота. Политическата им програма засега е кратка и ясна - "Некадърниците да си ходят", но сигурно ще обраства с детайли. Другият кандидат за наследството е Мони Паси, който вече обяви, че ще прави партия. Сигурно е, че ще има още мераклии, като част от тях ще участват в мача, колкото да подават топката на по-големите играчи.

Задава се интересен, зрелищен, а вероятно и доста продължителен политически сезон. Ще бъде нещо като кечмания по комедийния канал на Би Ти Ви. С много бой, ритници, падания и премятания, ефектни обиди и задъхани коментатори около ринга, които да обясняват ставащото между въжетата. На българския политически ринг, също както в шоуто "Първична сила" или "Разбиване" всеки е по-голям бабаит от останалите, има зад гърба си славни победи и поражения, както и собствен репертоар от специални удари и хватки - "тръшване за лека нощ", "вратотрошач", "надгробен камък" и др. Предстои да видим политическа проекция на спиращи дъха двубои с Гробаря, Кейн Червеното чудовище, Ранди Ортън-Пепелянката, Скалата, Джон Сина, Шеймъс, Грамадата и други. Всеки срещу всеки. Битка в клетка без правила и без ограничения.

Интересно е, че за един странно продължителен период немалка част от българското общество не възприемаше "Разбиване" и "Първична сила" като пародии, каквито те са, а като нещо малко на ужким, но все пак истинско и сериозно. Преди десетина години, когато тези програми се появиха на екран, се наложи СЕМ (тогава НРСР) да се намесва, за да бъдат изместени в късните часове. Чак след като влязоха в комедийния канал, съмненията относно естеството на битките отпаднаха. Поради което и българският политически ландшафт с неговите многобройни лидери и дефицит на политически идеи може би не е чак толкова странен.

Според популярния афоризъм на лорд Чалфонт може да се очаква, че политиците ще вземат мъдри и интелигентни държавнически решения едва след като изчерпят всички останали възможности. Но у нас животът предлага все нови и нови възможности. Липсва само умоляващият дикторски глас: "Моля ви, не правете това у дома!"