|
| С Батко на театър. Култминистърът култивира, де що докопа. |
Вежди Рашидов, министър на културата: Да не свеждаме нещата до примитивизъм! Това е битов примитивизъм. Във Франция също е пълно с хора, които са от бедната класа, средната класа, висшата класа. Недейте, този начин на говорене не е оправдание... Това е битовизъм. На един беден човек, интелигентен по природа нищо не му коства, а не да ядем само качествена храна. Защото винаги съм го казвал и ще го кажа. Когато наистина човек няма хляб да яде и е в дадена криза или в едно общество, в което икономиката не се е развила, най-добрата храна е духовната храна. Тя също е храна.
ЕК: Така е.
ВР: Вижте едно Хаити. Ние не забелязахме, че рухна един град, рухна едно пространство. Хората останаха без покрив, загинаха много хора. Край лагерните огньове, какво правеха тези хора? Пееха песни, играеха танци. Духовната храна им трябваше, за да може да оцелеят и оцеляват. Япония, какво прави - Фукушима. Ние не знаем, какво е трагедия. Ние като наводним три къщи, изпадаме в ужас. Да, неприятно е, да, разбира се, тъжно е, но ние трябва да намерим онези лостове, с които да укрепваме духа си. Ние трябва да продължим да живеем. В живота една трагедия не бива да ни стряска. Напротив трябва да ни прави по-силни.
ЕК: По-сплотени.
ВР: Ние изпадаме в една тежка драма. Отваряш новините, само негатив.
ЕК: Виждал съм го.
ВР: Страшно е. Вижте, това от сутрин до вечер. От 12 новини - дванадесетте само отрицание.
ЕК: За съжаление, да.
ВР: Направете опит, аз го правя и тъжно е това.
ЕК: Не искам да го правя, защото се депресирам.
ВР: Отворете един сутрешен блок и ще видите. Една положителна новина няма. Накрая излизат двама човека със силикон, две "Златки" и две девойки... И те опрашват с още такива драми любовни и работата дотук стига. А важни неща, които формират нацията. И аз ще ви го кажа просто. Примерно, давам Франция, защото познавам тази страна. Мога да ви дам Америка и Италия. Ако една държава няма своя Ален Делон, своя Сезар, Пикасо, Дали. Това е едно пространство населено с шестдесет милиона френскоговорящи хора. Нищо не значи. Същото е и за България. Да не казвам имена. Ние имаме от класици, до много млади и много талантливи хора, но не ги знаем. Защо? Не ни трябват, защото обществото, какво го правим, захранваме го с шлака. Да, и това е необходимо малко така, за да има пипер, но дозата, баланса.
ЕК: Убедени ли сте, че това е обяснението, защото аз не вярвам, понеже захранваме с шлака обществото, то става шлака. Едно общество, ако търси шлака, ще си я намери. Може би не възпитаваме тези потребители?
ВР: Не ме карайте да изпадам в ужасни откровения, което не знам как ще се отрази. Аз безкрайно ценя медиите и ще ви кажа защо ценя. Медиите са този учител, който формира обществения мозък.
ЕК: Съгласен съм, имат тая роля, но са предимно посредници. Те дават информацията.
ВР: Да, информацията. Ами тогава в ръце трябва да се вземат собствениците!
ЕК: И какво? Да образоват народа, обществото?
ВР: Не, да се култивират.
...Всяка нация лежи върху историята си, върху културното си развитие. Че човекът се е култивирал от рисунките на... от Вилендорфската пещера, че от там започва култивирането и изграждането на човека, и той се превръща от първобитен в култивиран човек. Разбира се. Че дрехите, които ние с вас носим, са дизайн, това са продукт на един художник. Че тази чаша, която е нарисувана, също е минала през ръката на един естет.
ЕК: Изкуството е навсякъде.
ВР: Ами то е навсякъде. Ами тази маса е направена от някакъв дизайнер художник. Ами тези декори са направени. Всичко в живота ни е едно култивиране и естетизация, както и да го гледаме елементарно на културата ни. Ние основно лежим върху културата си. И пътят да се развиваме е само върху културата.