По големия сняг нашата дружинка "Вълшебният стрелец" излезе на гюме за диви патици край Искъра. Диви патици се ловуват с куче от породата сетер, ако не знаете. Поради строг режим на икономии от два сезона кучето съм аз. Сменям породите като политик партии.

Отначало възникна спор дали да бъда ирландски или английски сетер, та щях да получа шизофренно раздвоение - ирландската и английската ми страна непрекъснато се караха. Добре, че нашият предводител Пешо Пора изкомандва: "Не е важно какъв е сетерът, важно е да вдига патици" и ме командирова между върбите.

На Пешо Пора съм му обиден. Когато идва Хилари Клинтън, очаквах нашият премиер да ме проводи по нея подарък на президента Обама. За равновесие на международното положение, нали подари куче на Путин. Обеща ми го есенес, посланикът на САЩ беше свидетел, един зализан такъв, веднага подуших, че не му е чиста породата. Тогава Пешо Пора ми заръча да усвоявам навиците на българския барак от Делиормана. А сега ми вика:

- Не става, Йорго. Нещо са се сдърпали големите - за шистовия газ ли, за Сирия ли, обаче не е моментът този...

Край реката клечат бърнета и чакат да размине времето. Айде бе, Йорго! - вика отгоре дружината, нацелила пушки. Айде, айде, ама елате вие да търчите нахалос и никой да не ви обръща внимание. Ще речете, що не захапеш едно за врата и да им го занесеш. Парен духа кисело мляко и кълван от целувка се бои, затова. Лятос домашен петел ме нашпори, с извинение. Изненада ме, гадината, да крада яйца. В дружината ни бе пристигнал наблюдател природозащитник, още вегетарианец, зарад него трябваше да стана помияр.

По едно време ми свирнаха да се прибирам. Получила се молба от правителството да участваме в спасителните операции, че армията не смогвала. Ще помогнем на армията, горката, ловците сме четири пъти повече, без да се броят кучетата.

Дадоха ни направление към баира над близкия психодиспансер, нашата културна забележителност - да огледаме обстановката и да докладваме за някои евентуалности. (Прощавайте, че почнах да говоря като вътрешния министър, ама като го слушам всеки ден по медиите, заразих се, ей на!) Оставихме бай Йордан Шикалката да пази нивото на река Искър, отпуснахме му от оперативния запас шише ракия, останалото заключихме в оръжейната каса в ловната ни хижа.

Нагоре проправях пъртина с бърдуче ракия на шия - сега бях санбернар спасител - а "Вълшебният стрелец" ме следваше в епична колона, подобно партизанско съединение в албански филм за съпротивата.

От връх баира какво да видим? На север веявици, на юг наводнения, на изток приливи, от запад идат валежи, от юг ги насмитат ветрове и всичко се стоварва върху нашата мила родна страна. Красота!

Пешо Пора докладва на кризисния щаб, след което поляхме с бърдучето успеха на операцията. В прилив на родолюбиво вълнение лавнах гороломно, а дружината гръмна залпово - нека чуят вразите, каквито според външния министър вече нямаме, че има кой да пази отечеството.

Сетне се заспускахме към хижата да изпреварим пролетните води. И още по-преди бай Йордан Шикалката да е опразнил незнайно как касата.

Заварихме оперативния запас изчерпан, бай Йордан накривил юнашки каскетчето, ломоти нещо за промени в ловния закон на земеделския министър. А министърът такъв един притеснен, чак подскочи от радост, като ни видя, особено мен. Оттеглиха се на съвещание с Пешо Пора, след което получих ново назначение.

Вече съм следово куче - ще търся дипломата на един съветник на министъра с кодово име Сладура. Бил началник на "Наводнителни системи" или нещо такова. Дали премиерът ще ме награди с пържоли?