|
| *** |
Сержантите въведоха човека в кабинета на доктора и застанаха от двете му страни.
- Пак ли бе, Дончо... Нали ти казах да си пиеш редовно лекарствата? Какво е направил този път? - обърна се докторът към съпровождащите.
- Първо нападнал някакви монаси - обясни уморено единият. - Тоест не точно монаси, ами от ония - Свидетелите на кого беше там... Водели някакво момиче и той се нахвърлил върху тях с дървен меч.
- Това бяха магьосници - разпалено започна Дончо. - Искаха да вземат душата й и да я продадат на дявола.
- Не - поклати глава доктор Иванов. - Това са... хм, сектанти. Те просто убеждават хората да вярват в същите неща като тях самите.
- А то не е ли същото ? - продължаваше упорито Дончо. - Искат да й откраднат младостта и радостта от живота. Това не е ли дело на Сатаната?
Доктор Иванов въздъхна.
- Друго?
- После взел едно копие, качил се на трабанта и отишъл да се бие с ветрогенератора на хълма - започна да разказва другият полицай. - Мушкал основата, докато охраната го изгонила.
- Това беше един зъл великан - обясни Дончо, - който кара хората да страдат.
- Хайде и ти сега... Обикновено съоръжение за производство на ток. Всъщност то помага на хората да получават "зелена" енергия, да пазят ресурсите на планетата...
- Ами! - възрази Дончо. - Аз говорих със селяните - откакто този зъл великан и другарите му се появили тук, хората започнали да плащат двойно. А те нямат пари и страдат, аз видях...
Доктор Иванов въздъхна отново.
- Само това ли е?
- Не, за съжаление - първият полицай извади някакъв протокол. - После отишъл в офиса на господин Чорбаджийски - известният фермер, знаете го, нали?
Докторът кимна. Всички в града познаваха Чорбаджийски, животновъдът с червеното Ферари.
- Та значи - продължи полицаят, - влязъл нашият Дон Кихот при него, размахал меча и го попитал защо овчарчето Райчо не е получавало заплата вече шест месеца. Станал голям скандал. - Чорбаджийски преговарял с чуждестранни партньори, те се уплашили и попитали дали нашият човек не е потомък на Спартак и да не би да смята да вдига ново въстание на робите - изобщо, голяма каша. Добре, че ни повикаха навреме.
- Е, да, разбирам - много неприятно.
- Между другото - полицаят леко понижи глас. - Господин Чорбаджийски спомена, че смятал да говори с управителя ви и да поиска обяснение кой е позволил на лудите да се разхождат свободно из града...
- Е, негова си работа - сви рамене докторът. - За моето място няма много кандидати. Къде да се разпиша за получаването...?
...Когато полицаите си тръгнаха, доктор Иванов направи чай и сипа на двамата. Дончо благодари, а после продължи разпалено да обяснява, че наоколо е пълно с магьосници, великани и какви ли не други слуги на Злото, които само дебнат хората, за да им причинят нещастие. Но скоро тайно сложената в чая таблетка започна да действа, главата му клюмна и доктор Иванов извика санитарите.
А после отиде до прозореца и дълго гледа през него вечерните светлини на града, а в главата му се въртеше на пръв поглед странен въпрос - наистина ли пациентът му е луд или...?
Казват, че това се случва понякога с психиатрите.