Европейската комисия иска конфискацията на престъпно имущество да няма давност и да става, без да има влязла в сила съдебна присъда в целия ЕС. Европейската комисарка по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом (Швеция) представи вчера проектодирективата.

Това означава, че изцяло новият български проектозакон за отнемане на незаконно придобитото престъпно имущество, който вече мина на първо четене през парламента, скоро ще трябва да бъде преправян. Той предвижда 10-годишна абсолютна давност, каквато съществува и за данъчните задължения. По действащия в момента закон за отнемане на престъпното имущество давността е 25 г., но след намаляването й парламентът би узаконил всичко откраднато до 2002 г., т.е. в десетилетието на най-масовото разграбване на държавата и на личните спестявания на българите.

"Улесняването на конфискуването на активи ще затрудни престъпните дейности и ще окаже възпиращ ефект върху престъпността, като демонстрира, че не си струва да се вършат престъпления", обясни Сесилия Малмстрьом. "Трябва да ударим престъпниците там, където боли най-много, като се стараем да им вземем парите, а печалбите им да върнем в законната икономика, особено в сегашния период на криза. Правоприлагащите и съдебните органи трябва да разполагат с по-добри инструменти за проследяване "пътя на парите". Това ще защити икономиката срещу проникването на престъпни елементи и корупцията", заяви тя.

Говорителят на Малмстрьом - Микеле Черконе, каза за в. "Сега", че давността може да важи за различните престъпления съгласно националните наказателни кодекси, но за престъпното имущество не трябва да има давност и конфискацията му не бива да се ограничава от срокове, защото няма да произтича от влязла в сила присъда.

Проектозаконът в България бе внесен от депутати от ГЕРБ и така бяха прескочени Министерството на правосъдието и правителството. Той дойде, след като преди половин година мнозинството се разцепи и бламира закона на тогавашния правосъден министър Маргарита Попова, който предвиждаше гражданска конфискация. Мотивите бяха, че може да се нарушат права на гражданите. Последваха остри критики от САЩ и Еврокомисията срещу отхвърлянето на проекта. Веднага след това ГЕРБ се извъртя на 180 градуса и обяви, че ще внесе отново проекта. Премиерът Бойко Борисов бе принуден да го обяви за приоритетен. Според сегашния вариант процедурата по отнемане ще се задейства само при образувани наказателни дела за определени престъпления. Няма да се чака обаче те да приключат, за да се конфискува имуществото. Процедурата ще тръгне и при несъответствие между имуществото и нетния доход, който надвишава 250 000 лв. за целия проверяван период, т.е. за 10 години назад.



.............................

Директивата ще се опира на няколко принципа:

- разширена конфискация или отнемане на активи, които не са пряко свързани с конкретно престъпление, но които очевидно са в резултат от подобни престъпни дейности на осъденото лице;

- конфискация по отношение на трети страни - отнемане на активи, които са прехвърлени от заподозряното лице на трета страна, която следва да е подозирала, че произтичат от престъпна дейност;

- ограничена неосноваваща се на присъда конфискация - отнемане на активи, при които не е възможно налагането на присъда, тъй като заподозреният е починал, хронично болен или избягал;

- превантивно запориране - прокурорите ще могат временно да блокират активи на лица, за които е налице риск да изчезнат, ако не бъдат предприети действия, като това е предмет на потвърждение от съда;

- управление на активи - ще се изисква от държавите да управляват запорираните активи, така че те да не се обезценят, преди да бъдат конфискувани;

- гаранции, че предприетите действия за обезпечаване и конфискация на активи са балансирани със строги мерки за защита на основните права, по-специално че се зачитат презумпцията за невиновност и правото на собственост.