Дългогодишният спор между търговските вериги и техните доставчици може да доведе до нов уродлив опит на държавата да се меси в пазарните отношения. "Скоро в България ще има законови регулации, които ще ограничават надценката, която големите търговски вериги слагат върху продаваните стоки", обяви председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) Едуард Стойчев по телевизия "България он ер".

Според шефа на ДКСБТ таванът на надценките може да е 20-25%. Стойчев твърди, че подобна практика няма да е прецедент, защото се прилага в голяма част от европейските държави. "Големите вериги за търговия на дребно получават все по-голяма пазарна мощ. В момента те държат над 50% от пазара на дребно и това им дава възможност да притискат българските производители за по-ниски цени", коментира Стойчев.

Държавата неведнъж е доказвала, че е скарана с темата за отстъпки и надценки. В началото на март министър Мирослав Найденов обвини търговските вериги, че "слагат 10-12 стотинки надценка на яйце, това е неморално", но после се срещна с търговците и се поправи: "Оказа се, че надценката е друга - тя е 10, но не стотинки, а процента, което прави 2-4 стотинки".

Новината за тавани и лимити идва, след като в петък Министерството на икономиката представи анализ за това какви промени могат да се направят в Закона за защита на конкуренцията и как различните мерки ще се отразят на пазара. От там обясниха, че тема за лимити на печалби, отстъпки и надценки не е била обсъждана. Според официалното прессъобщение на министерството анализът сочи, че се налагат законови промени, защото "в отношенията по веригата производител на суровини - преработвател - дистрибутор - търговец са налице практики, които представляват злоупотреба със значителна пазарна сила, противоречат на конкурентния процес и имат дългосрочен негативен ефект върху потребителите".

"Има странни такси, като такса "рожден ден" на търговската верига, такса реконструкция на филиал и др., предлаганите промени няма да засегнат пряко цените, но отговарят на редица сигнали на производители за непосилни условия, налагани от големите вериги", коментира зам.-министърът на икономиката Димитър Чохаджиев по БНР.

Според представители на търговските вериги държавните регулации само ще навредят, защото ще ги принудят да работят с по-малко и по-дългогодишни партньори, дребните производители ще изчезнат, вносът ще се засили и цените ще се увеличат. От "Кауфланд България" коментираха пред "Сега", че са против държавна намеса, защото и в момента има достатъчно регулаторни механизми.

Председателят на комисията по тържищата поясни вчера пред "Сега", че по работни срещи отдавна се обсъжда, че в другите европейски страни нормалните нива на надценките са около 20% и че е редно да има ясно договорен такъв процент за хипермаркетите. Според Стойчев сега търговските вериги масово притискат с всякакви такси и бонуси и в крайна сметка производителят е принуден да направи отстъпка, която в някои случаи достига 48%. За слагане на таван на таксите говори от месеци и агроминистърът Мирослав Найденов. Едуард Стойчев не можа да посочи в кои държави от ЕС има нормативно определени размери на надценките. Той само каза, че във Великобритания действал морален кодекс на търговците.

В. "Сега" отправи запитване до ЕК има ли тавани на търговските отстъпки и надценките в други страни на ЕС и дали това е допустима практика, но до редакционното приключване на броя не получихме отговор.

В действащия Закон за защита на конкуренцията има глоби за злоупотреба с монополно или господстващо положение, което обаче означава над 35% пазарен дял в съответния сектор, а в България няма търговска верига с такова влияние. КЗК би могла да направи проверка за съгласувани практики.

В проекта за промени в Закона за защита на конкуренцията е въведено понятието "злоупотреба със значителна пазарна сила". Така под заплахата от санкции хипермаркетите няма да могат да променят едностранно клаузи по договорите, да принуждават доставчиците да свалят цени под себестойност или да се бавят с месеци плащанията към производителите.



ЕВРОПРАКТИКИ

-----------------------------------------

В Германия Законът за защита на конкуренцията забранява нелоялните търговски практики от страна на предприятия с господстващо положение на пазара. Немският Център за защита срещу нелоялна конкуренция може да изисква съдебно разпореждане за преустановяване на нелоялна практика. В латвийския Закон за защита на конкуренцията изчерпателно са изброени забранените форми на злоупотреба, като например такси за разполагането на стоки в търговски площи. В унгарския закон пише, че хипермаркетите не могат да таксуват предлагането или позиционирането на стоки, както и че не е възможно едностранно изменение на договорите.