Румънският външен министър Кристиан Дяконеску изненадващо заговори за неуреден териториален спор с България и проблеми с "румънското малцинство" у нас и предизвика недоумение в София и хладна досада в Брюксел. В интервю пред местната телевизия Digi 24 той обяви, че съществува спорна зона от 17 кв. км на румънско-българската граница в териториалните води на двете страни. "Това не е много, но между европейски държави, които си сътрудничат максимално в много сфери и споделят много общи интереси, не виждам защо тези въпроси да не могат да бъдат решени много бързо", каза Дяконеску, цитиран от БГНЕС. Според него става въпрос за дългогодишен териториален спор и Румъния още не била влязла в етап на предявяване на претенции. "Никой не трябва да се ядосва, тъй като това са сфери на национален интерес и за двете страни и въпросите трябва да бъдат решени в определен момент, защото ще се появят проблеми, например с експлоатацията на района и концесията", добави той, с което създаде подозрения, че става въпрос за находища на нефт и газ в спорния район.

Дяконеску навлезе и в изключително деликатната тема за малцинствата. Той спомена, че е необходимо двете страни да обсъдят положението на "румънското малцинство" в България. Според него е "съвсем естествено да се търсят решения на пренебрегвани проблеми, особено на тези, засягащи малцинства, граници и територии в една цивилизована Европа". Дяконеску обаче не уточнява в какво точно се състоят проблемите на хората с румънско самосъзнание у нас.

Изказването на румънския външен министър идва седмица след като той отложи официалната си визита в България с мотива, че предстои вот на недоверие срещу неговото правителство в румънския парламент. От МВнР категорично отрекоха отлагането да има нещо общо с тв изявата на министъра. "Преговорите за делимитация на морската граница между България и Румъния се водят от началото на 90-те години. Това не е териториален спор, а спор между юристи. Не е толкова голям проблем, ако беше, щеше отдавна да е разрешен", коментира пред "Сега" говорителят на външно министерство Весела Чернева. В сайта на румънското Външно нямаше и дума по изказването на министъра им. В отговор на запитване на в. "Сега" от румънското дипломатическо ведомство обещаха коментар, който обаче така и не бе получен до редакционното приключване на броя.

Досега между двете страни са се провели цели 17 кръга преговори за границата в Черно море, като следващият ще е тази година в Букурещ, стана ясно от изявлението на Външно в София. И оттам обаче не успяха да обяснят къде е спорната гранична зона и какво е естеството на спора. Европейската комисия отказа да се ангажира с коментар, предаде БНР. Оттам обаче напомниха, че всякакви териториални спорове задължително се решават между държавите, преди те да бъдат приети в Европейския съюз.

Източник на "Сега" от външно министерство обясни, че проблемът с делимитирането на границата е технически, тъй като двете страни не могат да се разберат за геодезическия метод, чрез който тя да бъде определена. Възможно е да има общо с налични находища на газ в района, но на българската страна не е известно Румъния да е провеждала проучвания непосредствено до морската си граница с България. В края на февруари Румъния се похвали с откриването на природен газ в свои териториални води, на 170 км от крайбрежието й на терен на морското дъно, за който Букурещ допреди 3 г. спореше яростно с Украйна и накрая спечели в Европейския съд. Става дума за залежи в размер на 42 до 84 млрд. куб. м газ в района, наречен Нептун Блок. Най-близкият остров до него е Змийският остров, или Инсула Серпилор.

По парливата тема с малцинствата външният министър Николай Младенов коментира, че България стриктно спазва правата на всички свои граждани независимо от етническия им произход. Той съобщи, че на последното съвместно заседание на двете правителства в Букурещ не е фигурирала темата за "състоянието на румънското малцинство".

Според източника на "Сега" много вероятно е изказването на Дяконеску да е за вътрешнополитическа употреба. Настоящото румънско правителство се опитва да успокои социалното напрежение в страната след протестите през януари, като демонстрира активност в отстояването на държавните интереси и така да подобри позициите си в предстоящите избори през ноември. Освен това малцинственият проблем в северната ни съседка се разглежда по различен начин, тъй като там съществуването на малцинства е признато в конституцията. Всяко от 18-те официално признати етнически малцинства си има собствен представител в румънския парламент, включително българското.



-----

Цифри

Според резултатите от проведеното през февруари 2011 г. национално преброяване като власи у нас са се самоопределили 3684 души, а като румънци - 891 души, което е по-малко от 0.01% от населението на страната. Българските закони гарантират еднакви права на всички български граждани, както и свободата сами да определят етническата и религиозната си принадлежност. В няколко града в страната, сред които София и Видин, има училища, в които безпроблемно се изучава румънски език.



----

Де юре

Съгласно Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България страната ни има суверенни права върху природните ресурси на своя континентален шелф. Последният включва морското дъно и недрата на подводните райони, които са естествено продължение на сухоземната територия на страната. Морските ни граници с другите черноморски държави - Румъния, Украйна, Русия, Грузия и Турция, се определят посредством двустранни споразумения. Досега България е сключила такова само с Турция, което оставя висящ въпроса за делимитацията на морските ни пространства с останалите държави.