Люба Кулезич, TV7: Благовещение е наистина женствен ден. Днес и в нашето предаване голям превес имат гостенките, за разлика от друг път. Тук е и единствената досега жена премиер Ренета Инджова с първото си ексклузивно интервю след назначаването й за директор на Националния статистически институт. Нов обрат в биографията на дамата с прозвище Желязната лейди, но с перипетиите на Пепеляшка в хищната българска политика на прехода. Ще пасне ли винтовката на Инджова на висш държавен чиновник? Нека я чуем.

...Дайте да говорим сега за Пепеляшките. Каква работа трябва да се свърши, например в Националния статистически институт? Защо е важна тази длъжност?

Ренета Инджова: ...Там има да се управлява, как да кажа, корабът на Тезей. От Плутарх идва това.

ЛК: Какво означава това?

РИ: Започнал да остарява корабът и трябвало да се подменят частите му. И това продължило много дълго време. Но с подменящите се части - тези, които свалят, са започнали да правят предишния, стария кораб. И тук възниква големият въпрос и той после става философски въпрос на статистиката, като философски камък - дали новият кораб е нов кораб и старият кораб съществува ли и има ли го. С други думи много е фина тази работа. Трябва непрекъснато да се сравнява и да се отговаря на въпроса новият и старият в каква степен си съответстват. И това отговаря на въпроса достоверна ли е статистическата информация.

ЛК: Може ли да се упражнява натиск заради статистическа информация, политически натиск?

РИ: Вероятно е правено. И аз няма сега да кажа какво е правено.

ЛК: Защо?

РИ: Защото тези неща за кораба става дума. Той ще трябва да продължи не само да е същият, но да може и да плува, не да корабокрушира.

ЛК: Не зависи ли от капитаните този кораб?

РИ: Значи, капитаните на този кораб сега са в ситуация да няма заместници, институцията и представителите на оня триумвират ги няма в момента (визира се Триглавата коалиционна хидра). Относително добри условия за командване на кораба в независим вид.

ЛК: Дайте ми пример за това - някаква данна, статистическа, която е важна и може да бъде манипулирана по политически причини.

РИ: Всяка данна може да бъде манипулирана. И обикновено това е заниманието на социолозите. Те са като този, вредния планктон около кораба, който търси да го разяжда. Да направи пробив. С други думи има една разлика и противопоставяне на статистика и социология. И у хората, понеже тази разлика не е така явна и не се догаждат за нея - социолозите се представят за статистици. Статистиците придобиват един имидж, че правят стъкмистика. Неща, все лоши.

***

ПП. От Плутарх изкопахме едно парченце за Тезей и кораба му, но за зла беда не открихме цитираните от г-жа Инджова данни. Не претендираме да сме изчели целия Плутарх - неговото наследство е обемисто, а и доста от работите му не са достигнали до наши дни. Може би тъкмо изгубените произведения цитира ерудитката?... Молим по-запознатите с античността читатели за помощ! Следва част от изкопаемото, което намерихме ние.

***

А Тезеевият кораб бързо се носел с черните си платна по лазурното море. Ето вече се показали в далечината бреговете на Атика. Опечален, задето загубил Ариадна, Тезей забравил да изпълни обещанието, което бил дал на баща си Егей - ако той победи Минотавъра и се завръща щастливо в Атина, да смени черните корабни платна с бели. Егей чакал сина си. Вперил очи в морската далечина, той стоял на една висока скала край брега на морето. Ето мярнала се в далечината черна точка; тя се приближава към брега; расте. Това е корабът на неговия син. Той е все по-близо и по-близо. Егей гледа, напряга зрението си да види какви са платната на кораба. Не, не блестят бели корабни платна на слънцето, платната са черни. Значи Тезей е загинал! В отчаянието си Егей се хвърлил от високата скала в морето и загинал в морските вълни; вълните изхвърлили на брега безжизненото му тяло. Оттогава именно морето, в което загинал Егей, се нарича Егейско. А Тезей слязъл на бреговете на Атика и принасял вече на боговете благодарствени жертви, когато изведнъж за свой ужас научил, че неволно е станал причина за смъртта на баща си. Съсипаният от скръб Тезей погребал с големи почести бащиното тяло, а след погребението поел властта над Атина.