- Измъкнахме се от зимата. Оцеляхме. Оживяхме! - заявявам с траен исторически оптимизъм, вдишвайки кислорода на запролетяването.

Старите авери от компанията "Граждани за Мусагеница" откриваме поредния сезон раздумки на теферич, натръшкани в махленската беседка - аз, Панайотов от съседния вход и Данчо Акъла. Присяда от време навреме Таня, булята на Панайотов. Наминава и патрулният сержант Иванов.

- Преживяхме, так точно! - отсича Панайотов. - Обаче замислял ли си се, професоре, преживяхме тоталитаризма, преживяхме Беров, преживяхме Виденов, айде Костов, па Сакскобургготски, па Станишев, сега и Бойко ще го преживеем, все преживяваме, преживяваме... А кога ще живеем, мамка му!

Комшията е бивш военен, полковник, черна околожка, II Танков батальон, ХIII Танкова бригада, Сливен, Трета варшавска армия. Понякога мизантроп.

- Аналогично! - намесва се в задълбочения разговор Данчо. - Госпожица Миланова от аптеката извади лани голям късмет. Спечели от тотото 38 лева и 45 стотинки и на връщане от тото пункта си изкълчи левия глезен.

По лична карта Данчо Акъла се казва Йордан Спасов. Той е кварталният кукунджос. Народът казва: малко акъл да имаш, ама да ти идва навреме. А той вика за себе си: много акъл имам, ама изобщо не ми идва. Та затуй.

- Че оцеляхме, оцеляхме! - утвърждавам историческия си оптимизъм. - То не само преспите. И един апокалипсис, ако помните, ни се размина.

- К'ъв апокалипсис, бе, к'во чудо, к'ви пет лева? - фучи отдалеч Таня.

Панайотовата буля е лекарка, гастроентеролог в Първа градска. Специалист, симпатяга, само дето боботи с тембъра на д-р Хаус.

- Ами оня титаничен революционер Бареков, дето люто се закани на зърнопроизводителите, а! - викам. - Добре, че им прости накрая, Господ здраве да му дава, и сили да му дава, и всичко да му дава, макар да си го има. Представете си какво бедствие щеше да бъде, ако гигантинът се бе юрнал да реже гумите на разтрепераните от страх селяндури, дето на личните му жълти плочки бяха паркирали тракторите си! Накълцани гуми, подпалена прикачна техника, налягали земеделски трупове, наводнения, земетръси...

- Прав си, комшу! - кима съседът. - Ама и други сътресения преживяхме. Тази гадна опозиция, примерно, дето не дава на съвестните началници да си разпределят абсолютно законни бонуси! И вдига демагогска аларма!

- Аналогично! - мърмори Данчо Акъла. - Госпожа Златева от осмия етаж вчера си купила едрозърнест хляб по държавните стандарти и открила в него абсолютно стандартна дребнозърнеста хлебарка.

- Ние, лекарите, сме с най-мизерните заплати! - разсъждава дрезгаво Таня. - Обаче сме готови да вземаме още по-малко, само и само отговорните управляващи да получават адекватно на безграничната си отговорност месечно и извънмесечно възнаграждение. Демокрацията иска жертви.

- Ето това е патриотизъм на дело! - изразявам неподправено възхищение от хипократовата жертвоготовност. - Ама и не е човешко, нали, разпореждаш се с пет милиарда, пък да не вземеш да щипнеш поне пет милиона!

- И колко тежко наследство получи Бойко от Станишев! - пъшка съседът.

- Че и от Сакскобургготски и Костов що за наследство, майка плаче, грамофон свири, мечка се жени! - допълвам емоционално.

- А от сатрапа Живков, а! - боботи назидателно тембърът на д-р Хаус.

- В интерес на истината се налага да споменем и непосилното наследство от Фердинанд, Баязид Светкавицата, Шишман, Иван-Асен II и Аспарух! - викам.

- Аналогично! - почва Данчо Акъла, после вижда на хоризонта идващия сержант Иванов, шмугва се зад гърба ми и изфирясва зад ъгъла на блока.

Очевидно е сгазил лука. Пък и си няма тежко наследство за оправдание.